О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр. София, 04.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на втори ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5039/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК в редакция преди изменението с ДВ бр. 50/2015 год., съгласно параграф 14 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 50/2015 год. , образувано по частната жалба на И. С. С. от [населено място] против определение с № 111 от 5.01.2015 год. по ч. гр. д. № 15255/2014 год. на Софийски градски съд, с което е прието на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК възражението на М. Й. Д. срещу издадената в полза на И. С. С. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 3.09.2013 год. по гр. д. № 26598/2013 год. на Софийски районен съд и са обезсилени, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 4 ГПК издадените в полза на И. С. С. срещу М. Й. Д. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 3.09.2013 год. и изпълнителен лист от 14.03.2014 год. по гр. д. № 26598/2013 год. на Софийския районен съд.
Жалбоподателят поддържа становище за неправилност на обжалвания акт с молба за отмяната му по съображения за нарушения на закона.
Ответната страна М. Д., чрез адв. Д. С., оспорва частната жалба като недопустима, съгласно разясненията в т. 8 от ТР № 4 по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, респ. като неоснователна. Претендира присъждане на направените разноски.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
Обжалваното определение по чл. 423, ал. 3 ГПК, с което е прието възражението на длъжника, който е бил лишен от възможността да оспори вземането поради това, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България – чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК, не подлежи на обжалване с частна жалба, поради което и подадената такава като недопустима следва да се остави без разглеждане. Както е прието в съдебната практика /напр. опр. № 443 от 24.06.2010 год. по ч. т. д. № 497/10 год. ІІ т. о., опр. № 140 от 23.02.10 год. по ч. т. д. № 65/10 год. ІІ т. о., опр. № 445 от 28.09.15 год. по ч. гр. д. № 4428/15 год. І г. о. и др., както и в т. 15 от мотивите на ТР № 4 по т. д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС/ производството по чл. 423 ГПК е извънредно такова, аналогично на производството по отмяна на влезли в сила решения, а не е въззивно. Преценката на съда е различна от тази на заповедния съд – не се преценява правилността на първоинстанционния съдебен акт, а се упражняват правомощия за извънинстанционна проверка по повод надлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника и предпоставките за реализиране правото му на защита срещу последиците на издадената заповед, т. е. както е посочено в цитираното тълкувателно решение дали съществуват основания за закъсняло оспорване на вземането чрез възражение, при наличието на предвидените в закона предпоставки. Поради този характер на производството по чл. 423, ал. 3 ГПК, определението на съда няма характер на същинско въззивно определение, за да е възможно обжалването му при наличие на предпоставките на чл. 274, ал. 3 ГПК. То не е преграждащо по-нататъшното развитие на делото с оглед разпоредбата на чл. 423, ал. 4 ГПК, нито в процесуалния закон е предвидена възможност за това, поради което и не подлежи на обжалване в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
С оглед на тези съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, образуваното по нея производство се прекрати като недопустимо, а с оглед този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на ответницата в настоящето производство направените разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 18.09.2015 год.
По изложените съображения настоящият състав на ІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на И. С. С. от [населено място] против определение с № 111 от 5.01.2015 год. по ч. гр. д. № 15255/2014 год. на Софийски градски съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5039/2015 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда И. С. С. от [населено място], [улица], ап. 15, със съдебен адрес [населено място], хотелски комплекс „В.”, офис 306 да заплати на М. Й. Д. с адрес [населено място], К., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, офис 510, адв. Д. С. от САК, направените по делото разноски в размер на 1 000 лв. /хиляда лева/.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: