О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
гр.София, 04.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и седми май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 316 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „А” Е. срещу определение № 500 от 22.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по ч.гр.д. № 560 от 2008 г., с което е оставено в сила определение от 03.10.2008 г. на Окръжен съд Д. по в.т.д. № 209 от 2008 г. за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ до приключване с влязло в сила съдебно решение на гр.д. № 137 от 2008 г. на Т. районен съд.
В частната жалба се твърди, че определението на Варненския апелативен съд е недопустимо, тъй като този съд не е бил компетентен да се произнесе по частната жалба срещу определението на Д. окръжен съд за спиране на делото. Твърди се още и че определението на Д. окръжен съд е неправилно. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл.280, ал.1, т.1 от ГПК- противоречие на обжалвания съдебен акт с практиката на ВКС по въпроса за компетентния съд по частни жалби, постановени от въззивен съд и по въпроса за предпоставките за спиране на дело на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ и аналогичната й разпоредба на чл.229, ал.1, т.4 от новия ГПК. Като практика на ВКС е посочено определение № 18 от 22.01.2009 г. по ч.гр.д. № 2* от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответникът З. кооперация „К”- в ликвидация оспорва частната жалба като неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба на „А” Е. срещу определението на Варненския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна /ответник по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК, обаче, обжалваното с тази частна жалба определение на Варненския апелативен съд подлежи на касационно обжалване, само ако са налице някои от посочените в чл.280, ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав на ВКС счита, че в случая касационното обжалване на определението на Варненския апелативен съд е допустимо поради следното: Определението касае съществен процесуален въпрос- пред кой съд подлежат на обжалване постановените от въззивна съдебна инстанция определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото. След приемането на новия ГПК няма задължителна практика на ВКС по този въпрос, а очевидно разпоредбата на чл.274, ал.2 от новия ГПК е неясна за състава на Д. окръжен съд по гр.д. № 209 от 2008 г. и за постановилия обжалваното определение състав на Варненския апелативен съд. Поради това произнасянето на ВКС, чрез тълкуване на разпоредбата на чл.274, ал.2 от ГПК, ще е от значение за точното и еднакво прилагане на процесуалния закон от всички съдилища в страната. В този смисъл е налице основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Варненския апелативен съд.
Разгледана по същество, частната жалба на „А” Е. срещу определението на Варненския апелативен съд е основателна: Обжалваното определение на Варненския апелативен съд е недопустимо, тъй като този съд не е бил компетентен да се произнесе по подадената частна жалба срещу определението на Д. окръжен съд за спиране на образуваното пред него въззивно производство. Съгласно чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, в този случай компетентен да се произнесе по частната жалба е Върховния касационен съд, а не горестоящия на съответния окръжен съд апелативен съд. Поради това обжалваното определение на Варненския апелативен съд следва да се обезсили като недопустимо.
След обезсилването на определението на Варненския апелативен съд, за процесуална икономия, с настоящото определение настоящият състав на ВКС следва да се произнесе и по частната жалба на „А” Е. срещу определението на Д. окръжен съд.
Тази частна жалба е основателна поради следното: С обжалваното определение Д. окръжен съд е спрял образуваното пред него въззивно производство до приключване на гр.д. № 137 от 2008 г. на Т. районен съд, образувано по предявен от З. „К”- в ликвидация срещу А. Г. Г. установителен иск с правно основание чл.124,ал.5 от ГПК за установяване на престъпно обстоятелство. Неправилно съставът на Д. окръжен съд е приел, че решението по иска за установяване на престъпно обстоятелство е от преюдициално значение за правилното решаване на висящия пред него спор за собственост между З. „К”- в ликвидация и „А” ЕООД. Решението по иска за установяване на престъпно обстоятелство ще има сила на пресъдено нещо само между страните по делото /тоест между З. „К”- в ликвидация и А. Г. Г. /, но не и спрямо „А” Е. , който не е страна по това гр.д. № 137 от 2008 г. Дори и да се установи, че бившият председател на З. „К”- в ликвидация А. Г. е осъществил състава на престъпление при подписването на записа на заповед от 28.02.2000 г., от който „А” Е. черпи правата си, то това обстоятелство не би се отразило на валидността на тази запис на заповед, а би довело само до възможност З. „К”- в ликвидация да претендира от А. Г. за заплащане на обезщетение за нанесените от неговото престъпно действие вреди на тази кооперация.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 500 от 22.12.2008 г. на Варненския апелативен съд, гражданско отделение по ч.гр.д. № 560 от 2008 г.
ОТМЕНЯ определение от 03.10.2008 г. на Д. окръжен съд по в.т.д. № 209 от 2008 г. за спиране на делото на основание чл.182, ал.1, б.”г” от ГПК /отм./ до приключване с влязло в сила съдебно решение на гр.д. № 137 от 2008 г. на Т. районен съд.
ВРЪЩА делото на Д. окръжен съд за продължаване на процесуалните действия по в.т.д. № 209 от 2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.