1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 07.05.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2518 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ответника Ж. Ш. против Решение 1751 от 13.03.2014г. по в.гр.д.№ 17087/2013г. на СГС, Адм.отделение, 3-Б състав, с което след отмяна на решението по гр.д.№ 46875/2012г. на СРС, е поставено друго, с което е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че ищецът Л. Д. има вземане срещу Ш. за сумата 7 950 евро, дължима по запис на заповед от 17.04.2008г., за която е била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на документ по чл.417,т.9 ГПК.
С касационната жалба са въведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска се отмяната му и постановяване на друго за отхвърляне на иска.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК /изготвено преди постановяването на ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС/ въпросите, по които се иска допускане на касационното обжалване са: 1/За възможността записът на заповед, издаден за обезпечаване вземане към издателя по сключен с поемателя договор за заем да послужи като доказателство за предаване на заемната сума, при липса на други доказателства за реалното й предаване от заемодателя. Поддържа се противоречие на обжалваното решение с Решение № 78 по т.д.№ 29/2009г. на І т.о. и Решение № 21 по т.д.№ 1144/2010г. на І т.о.; 2/Налице ли са основанията за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.9 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, като се посочва, че обжалваното решение е в отклонение на приетото в ТР №1/2004г. на ОСТК на ВКС и на влезли в сила въззивни решения.; 3/За връзката между записа и каузалното правоотношение като причина за издаването му и доказателствената тежест за установяване на каузалното правоотношение. Сочи се, че ищецът не е представил доказателства за реалното предаване на паричните суми по договора за заем, но въззивният съд уважил иска на две взаимно изключващи се основания-че записът е редовен и сумата по него се дължи, и същевременно, че в договора за заем се съдържа уговорка за реалното предаване на сумата. Според касатора въззивното решение не съответства на разрешението по идентичен казус, дадено в Решение № 31 по т.д.№ 55/2011г. на ІІ т.о., съгласно което при въведен от ищеца довод за наличие на каузално правоотношение, обезпечавано от записа на заповед, в негова тежест е установяване реалното предаване на заемната сума; 4/Какво трябва да бъде необходимото и достатъчно съдържание на уговорка в договор за заем, която да служи като доказателство за реалното фактическо предаване на заемната сума. Поставянето на въпроса е свързано с текста на чл.3 от договора за безлихвен паричен заем от 17.04.2008г., съгласно който „предаването на заемната сума на заемателя ще се извърши в брой с подписването на настоящия договор” и извода на СГС, че независимо от редовността или нередовността на записа, искът следва да бъде уважен, доколкото в самия договор за заем е налице уговорка, доказваща предаването на заемната сума. По този въпрос искането за допускане на обжалването при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От ответната страна писмен отговор в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
В исковата молба Д. се е позовал на издаден от ответника редовен запис на заповед като същевременно е изложил твърдения, че той е гаранция за връщане на посочената в него сума, предоставена му от ищеца по силата на сключен между тях договор за безлихвен паричен заем от 17.04.2008г. Представил е записа на заповед, който освен задължителните реквизити по чл.535 ТЗ, съдържа и текст „причина за задължението: безлихвен паричен заем”, договора за паричен заем от същата дата и за същата сума, в чл.3 на който е посочено, че „предаването на заемната сума на заемателя ще се извърши в брой с подписването на настоящия договор”. В отговора по чл.131 ГПК ответникът е направил възражение за нищожност на процесния запис като съдържащ добавка, разколебаваща абстрактния характер на менителничния ефект; възражение, че не е получавал суми по записа; че е недопустима претенцията за същата сума на основание договора за заем /недопустимо е с установителния иск да се заяви претенция, произтичаща от договора за заем/; оспорил е твърдението, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на представения договор за заем; посочил е, че не дължи сумите по договора, тъй като не е получавал суми по него; заявил е възражение за изтекла погасителна давност.
Първоинстанционният съд е счел, че записът е редовен от външна страна-съдържа законовоустановените реквизити, а възражението за недействителност, черпено от посочване причината за издаването и включеното в съдържанието „безлихвен паричен заем”-за неоснователно. Прието е, че плащането на сумата 7 950 евро не е обвързано от условие, а посочването на причината за издаването е факултативно незадължително съдържание и не съществува законова забрана да бъде вписана, тъй като това не нарушава безусловния характер на поетото задължение, поради което и не опорочава формата. Независимо от тези мотиви, искът е отхвърлен по съображения, че: не е доказано предаването на сумата по договора за безлихвен паричен заем, а отразеното в записа основание за издаването му няма характер на разписка, тъй като не е признание за получаване на сумата.
Въззивната инстанция е счела, че записът е редовна от външна страна ценна книга-съдържа всички необходими реквизити по чл.535 ТЗ и че чл.3 на договора за безлихвен заем удостоверява предаването на паричната сума. Не е коментирана връзката на записа с каузалното правоотношение и фактът, че ответникът е отричал обезпечителния характер на записа по отношение на договора за безлихвен заем, но е обсъдено обстоятелството, че във възражението по чл.414 ГПК единственото отразено оспорване е „сумата по записа на заповед е платена”. Счетено е, че това е признание на неизгоден за издателя факт, което е послужило като основен аргумент за извода за основателност на иска, отмяна на решението на СРС и уважаването му.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по първи, трети и четвърти въпрос произтича от даденото в ТР № 4/2013г. разрешение за предмета на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК: той се определя определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение-при издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 ГПК въз основа на запис на заповед това е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект като ценна книга, материализираща права и представляваща доказателство за вземането. При редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника-издател по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед. При въведено твърдение на ищеца с исковата молба по чл.422 ГПК, че вземането му по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, не се променя предметът на делото. Ищецът-кредитор, посочил обезпечителната функция на записа на заповед спрямо каузалното правоотношение, доказва вземането си, основано на менителничния ефект.
В настоящия спор касаторът е отричал, че процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на представения договор за заем. Съгласно посочените по-горе разрешения на тълкувателното решение, в конкретния спор въпросите за установяване и доказване на каузалното правоотношение са извън предмета на делото, при констатацията на съдилищата за редовен от външна страна менителничен документ. При твърдението в исковата молба, че вземането на ищеца произтича от договор за безлихвен заем, не е променен предметът на делото и доказателствената тежест за поемателя е установяването на вземането, произтичащо от менителничния документ. Поради това изводът на СГС, че чл.3 на договора за безлихвен заем „удостоверява предаването на паричната сума” е неотносим и необуславящ изхода на спора, т.е. и при обратно становище, искът би подлежал на уважаване.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по втория въпрос следва от съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с приетото в т.4 б.”д” на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС-направената добавка в записа на заповед относно наличието на каузално правоотношение е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само в случай, че тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не е в състояние да опорочи абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект. Такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл.455, т.2 и чл.535, т.2 ТЗ.
При формулирането на въпросите касаторът ингорира изложените от съда правни доводи, че е налице негово признание за валидно възникнало задължение по менителничния документ, обективирано с вписаното във възражението изявление „сумата по записа е платена”. Правен въпрос относим към този решаващ за изхода на спора довод, не е поставен.
При наличието на постановено тълкувателно решение по въпросите, поставени от касатора, с което даденото разрешение в обжалваното решение, което макар да е постановено преди произнасянето на общото събрание на двете колегии на ВКС, не е в противоречие, не следва да се обсъждат посочените в изложението допълнителни основания по искането за допускане на обжалването.
Разноски за настоящото производство не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение№1751 от 13.03.2014г. по в.гр.д.№ 17087/2013г. на СГС, Адм.отделение, 3-Б състав.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.