О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 302
гр. София, 09.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 19 април, две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №39/13 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на [фирма]-гр.София,Ф. Ю. Ф. и Н. С. Ф. срещу Решение №909 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 4305/11 на САС,ГК, с което е потвърдено решение №421/21.04.2011 г. на СГС, VІ-10 с-в, постановено по гр.д. №1446/2010 г. в частта, с която е уважен искът по чл.422 ал.1 ГПК предявен от страна на [фирма]-София за признаване за установено по отношение на тримата касатори, че последните дължат солидарно на банката сумата от 17 159,03 лева по запис на заповед от 11.03.2008 г..
В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи чл.280 ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
От страна на ответника по касационната жалба не е подаден писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 10 000 лева намира, че касационната жалба е допустима , редовна и подадена в срок.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че процесният запис на заповед издаден в полза на ищеца банка Д. ЕАД от страна на [фирма] за сумата от 42 550 лева и авалиран от другите двама ответници Ф. Ф. Ю. Ф. и Н. С. Ф. обезпечава задълженията на ответното търговско дружество към банката по договор за кредит-овърдрафт сключен помежду им на 11.03.2008 г.. Това следва от съдържанието на уговорката в т. 17.1 от договора, в която се урежда обезпечаването на главницата по кредита и лихвата за една година чрез издаването на запис на заповед за сумата от 42 550 лева от страна на кредитополучателя, авалиран от Ф. Ю. Ф. и Н. С. Ф.. Кредитът е с краен падеж 11.03.2009 г. . Същият е бил частично погасен след настъпването на падежа и дължимият остатък възлиза общо-главница и лихва на сумата от 17 159,03 лева към датата на изготвяне и депозиране на заключението на ССЕ- 14.03.2011 г..Самата ценна книга е предявена за плащане на издателя и авалистите на 17.04.2009 г., съобразно уговорките в нея. Ето защо въззивният съд е счел, че са налице предпоставките за ангажиране солидарната отговорност, съгласно чл.513 ал.1 ТЗ на издателя и авалистите до размера на неплатения остатък и е уважил иска по чл.422 ГПК, при положение, че по реда на чл.417 т. 9 ГПК е била издадена заповед за незабавно изпълнение за същото вземане, чието изпълнение е спряно чрез надлежно упражнено право на възражение срещу нея.
В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, от страна на жалбоподателите се сочат като обуславящи изхода на спора въпросите за: допустимостта кредиторът по банков кредит да осъществява правата си по издадената за обезпечаване на кредита ценна книга при положение, че може да поиска издаването на заповед за незабавно изпълнение въз основа на самия договор за кредит и извлечение от счетоводните книги на банката/чл.417 т.2 ГПК/ и за основателността на иска по чл.422 ГПК предявен за установяване на вземане основано на запис на заповед издаден в обезпечение на задължения по договор за кредит, по който не е настъпила предсрочна изискуемост.
В случая, първият от така формулираните правни въпроси се явява обуславящ изхода на спора, но законовата уредба на чл.417 т.2 и т.9 ГПК относно основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ ясно и недвусмислено визира извлечението от счетоводните книги на банката удостоверяващи нейни вземания и записът на заповед в самостоятелни паралелносъществуващи основания за издаването на заповед по чл.417 ГПК, от което следва, че кредиторът разполага с възможността да избира, на кое от двете основания да се възползва, за да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за събиране на вземането си. От друга страна производството по иска по чл.422 ГПК има за предмет самото вземане, основанието на неговото възникване и неговото съществуване, независимо в какъв документ последното се удостоверява в заповедното производство/ в тази насока е Р № 149/05.11.2010 г. по т.д. №49/2010 постановено по реда на чл.290 ГПК и други/. По самото вземане, а не по удостоверяващите го документи се формира сила на пресъдено нещо с решението на съда по този иск, което гарантира длъжника срещу евентуална злоупотреба от страна на кредитора да осъществява два пъти събирането на един и същи дълг, каквито опасения навеждат касаторите в изложението към касационната жалба. Следователно по този въпрос липсват основанията за допускане до касация, с оглед наличната задължителна за съдилищата практика по свързаните въпроси и липсата на неяснота, непълнота или противоречие в правната уредба. Посоченото от касаторите Р №1291/03.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5477/2007 на П. г.о. от своя страна няма общо, нито с правния въпрос, нито със самото естество на спора от фактическа страна.
Въпросът за основателността на иска по чл.422 ГПК предявен за установяване на вземане основано на запис на заповед издаден в обезпечение на задължения по договор за кредит, по който не е настъпила предсрочна изискуемост не се явява обуславящ изхода по настоящия спор, тъй като не кореспондира с установеното от фактическа страна –факта на настъпила изискуемост на цялото задължение по договора за кредит и следователно принципният му отговор не би обусловил различен правен изход от този приет в обжалваното решение. Липсата на формулиран от касатора обуславящ изхода на спора по конкретното дело правен въпрос е пречка за допускане на касация/ така ТР 1/ 19.02.2010 г.по тълк. дело 1/2009 на ОСГТК/. Водим от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № №909 от 04.06.2012 г. по гр.д. № 4305/11 на САС,ГК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.