ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 302
[населено място], 09.05.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 823 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищците С. А. Аксиниев лично и като баща и законен представител на К. С. А., А. С. А. и В. С. А., действащи със съгласието на баща си С. А. Аксиниев, всички от [населено място] и чрез процесуалния си представител адв. П. К. срещу определение № 205 от 23.01.2019 г. по ч. гр. дело № 5797/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определение от 01.10.2018 г. по гр. дело № 11613/2018 г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, 4 състав. С потвърденото първоинстанционно определение производството по делото е прекратено на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./ и делото е изпратено по местна подсъдност на Окръжен съд Стара Загора.
Частните жалбоподатели правят оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила – нарушение на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Поддържат, че приетите изменения на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват в пълна степен на посочения Регламент и ограничават възможността на пострадалото лице за избор на подсъдност. В допълнително представена молба частните жалбоподатели релевират доводи за допускане на касационно обжалване на обжалвания въззивен съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните процесуалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и от значение за точното прилагане на европейското законодателство:
1. Допустимо ли е с вътрешно законодателство на държава-членка на ЕС да се въвежда ограничение на права и конкретно на процесуални възможности, създадени с Регламент на ЕС?
2. Като се имат предвид съответни текстове от раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, следва ли, че е установено безусловно право за предявяване на иск срещу застраховател по местожителство/седалище на застрахователя и има ли текст в Регламента, изключващ това правило по отношение на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите?
3. С въвеждане във вътрешното законодателство на държава-членка на ограничения във връзка с подсъдността при отговорност на застрахователите и изключване на установения в т. 15 от Регламента принцип, че компетентността по правило се основава на местоживеене на ответника, нарушава ли се изискването за висока степен на предвидимост при предявяване на иск срещу застраховател на територията на ЕС?
4. Въведената във вътрешното законодателство подсъдност, различна от установената в Регламента, как следва да се прилага – като допълнителна такава или като изключваща тази, установена с Регламента?
5. С промяната на подсъдността по чл. 115, ал. 2 ГПК нарушава ли се правото на пострадалия да бъде защитаван от избран и вече упълномощен от него адвокат преди промяната, с действие и адрес на кантора по седалище на застрахователя, предвид множество налични упълномощавания за застрахователни събития от преди датата на промяната и породената необходимост представителството да се поеме от адвокат с адрес на кантора по местоживеене на пострадалия?
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частните жалбоподатели са направили искане за отправяне на преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуване на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно подсъдността на искове срещу застрахователи.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след проверка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е редовна – подадена е от легитимирани страни в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт, подадена е от адвокат и е приложено изложение на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Производството пред СГС е образувано по искова молба, подадена в СГС на 30.08.2018 г. от страна на частните жалбоподатели С. А. Аксиниев лично и като баща и законен представител на К. С. А., А. С. А. и В. С. А., действащи със съгласието на баща си С. А. Аксиниев, всички от [населено място] против ЗК „Лев Инс“ АД, [населено място] за заплащане на застрахователно обезщетение по 200 000 лв. за причинените им неимуществени вреди от смъртта на Д. Василева М. – съпруга на С. А. А. и майка на останалите ищци в резултат на ПТП, настъпило на 30.06.2018 г. Софийски градски съд е прекратил производството и е изпратил делото по местна подсъдност на Окръжен съд Стара Загора на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./, тъй като ищците са с постоянен и настоящ адрес в района на [населено място] и застрахователното събитие е настъпило на път, който се намира в община Мъглиж, област Стара Загора.
За да потвърди определението на СГС, въззивният съд е приел, че предвидените в чл. 115, ал. 2 ГПК /ред. ДВ, бр. 65/07.08.2018 г./ предпоставки, уреждащи изборна местна подсъдност за разглеждане на посочените в разпоредбата искове /по настоящия или постоянния адрес на ищеца или по местонастъпване на застрахователното събитие/, са свързани с Окръжен съд Стара Загора, тъй като в неговия съдебен район се намират, както местонастъпване на застрахователното събитие, така и постоянният и настоящият адрес на ищците. Изложил е съображения за неоснователност на доводите на частните жалбоподатели за несъобразяване с разпоредбите на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г., предвид различното приложно поле на Регламента и ГПК. Посочил е, че Регламент /ЕС/ № 1215/2012 урежда международната компетентност за разглеждане на от съдилищата на държавите-членки на ЕС при спорове с международен елемент с цел осигуряване на съдебното сътрудничество по дела по гражданскоправни въпроси с трансгранични последици. Въззивната инстанция е посочила, че в исковата молба такъв международен елемент не се сочи – ищците и ответникът като правни субекти са подчинени на българското право, застрахователното събитие и твърдените вреди са настъпили на територията на Република България, а евентуалното позитивно осъдително решение против застрахователя ще се изпълнява по реда на ГПК в България, поради което Регламент /ЕС/ № 1215/2012 е неприложим и подсъдността следва да се определи по националното законодателство.
Допускането на касационно обжалване на въззивния съдебен акт съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т.1, 2 и 3 ГПК. Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Преценката за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора/частния жалбоподател твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Доводът на частните жалбоподатели за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски апелативен съд по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправни въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен, тъй като посочените въпроси не отговарят на основния критерий, предвиден в чл. 280, ал. 1 ГПК, и не е осъществена допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С формулираните въпроси частните жалбоподатели се опитват да аргументират поддържаната от тях в частната жалба и частната касационна жалба теза, че ищецът може да предяви пряк иск срещу застрахователя на делинквента пред съда по седалището на застрахователя на основание чл. 105 ГПК, както и че разпоредбите на чл. 115 и чл. 119 ГПК не съответстват на раздел 3 „Компетентност по дела във връзка със застраховане“ от Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета. Основните мотиви на въззивната инстанция за неоснователност на твърденията и доводите на ищците относно местната подсъдност се основават на приложимия процесуален закон – чл. 115, ал. 2 ГПК /в редакция след ЗИД на ГПК, обн. ДВ бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./, и неприложимост на Регламент /ЕС/ № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, предвид липсата на твърдение за наличие на трансгранични последици. В определението на САС липсва произнасяне по въпросите, свързани с твърдяното ограничаване на правата на пострадалите лица, включително и на правото им на защита от вече упълномощен адвокат, поради което не е налице основната предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Релевантният процесуалноправен въпрос се отнася до приложението на чл. 115, ал. 2 ГПК /редакция след изменението, обн. ДВ, бр. 65/2018 г., в сила от 07.08.2018 г./ и по него има формирана практика на ВКС, обективирана в определение № 536/31.12.2018 г. по ч. т. дело № 2917/2018 г. на ВКС, ТК, І т. о. Според практиката на ВКС с изменението на разпоредбата на чл. 115, ал. 2 ГПК законодателят е предвидил особени правила относно местната подсъдност на споровете по искове за обезщетения на увреденото лице по КЗ, изключваща общата подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – по седалище на ответника. В рамките на специалната местна подсъдност са регламентирани алтернативни възможности за предявяване на иска от увреденото лице пред местно компетентен съд измежду съда, в чийто район към момента на настъпване на застрахователното събитие се намира настоящият или постоянният адрес на ищеца /неговото седалище/ или по местонастъпване на застрахователното събитие, които отчитат интересите на ищеца. Възражението за неподсъдност на делото на основание чл. 119, ал. 3 във връзка с чл. 115, ал. 2 ГПК може да се направи от ответника в отговора на исковата молба и да се повдигне служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. Посочената практика се споделя от настоящия съдебен състав и поради липсата на промени в законодателството и обществените отношения не се налага да бъде променяна. В конкретния случай въззивният съд съобразно конкретните факти /постоянен и настоящ адрес на ищците в [населено място], община Мъглиж, област Стара Загора и настъпило застрахователно събитие на път в община Мъглиж/ е преценил, че местно компетентен съд да разгледа предявения иск е Окръжен съд Стара Загора, съответен на предвидените в чл. 115, ал. 2 ГПК алтернативни възможности за предявяване на иска.
В рамките на Европейския съюз процесуалната уредба на местната подсъдност е предоставена на компетентността на отделните държави-членки на ЕС, докато процесуалните норми, регламентиращи международната компетентност на съдилищата, предвидени в Регламент № 1215/2012 на Европейския парламент и Съвета, уреждат процесуалните отношения с международен елемент /трансгранични последици/. При възникнал спор за присъждане на имуществени и неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпили в държава–членка на ЕС на лице – гражданин на същата държава, които вреди са причинени при управление на МПС с регистрация в държавата–членка и застраховано в застрахователно дружество със седалище в същата държава–членка, липсва трансграничен елемент. По отношение на този спор се прилагат процесуални правила относно местната подсъдност на тези спорове в рамките на съответната държава-членка.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Предвид изложеното, искането за отправяне на преюдициално запитване по чл. 628 ГПК е неоснователно, тъй като тълкуването на сочения от частните жалбоподатели Регламент не е от значение за правилното решаване на настоящето дело.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 205 от 23.01.2019 г. по ч. гр. дело № 5797/2018 г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отправяне на преюдициално запитване.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.