ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№302
София, 29.03. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1479/2009 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. П. и „С” О. с. Д. представлявано от С. Н. С. против въззивното решение на Пловдивския апелативен съд № 166 от 25.06.2009 год. по гр. д. № 462/2009 год., с което е потвърдено решение № 359 от 27.02.2009 год. по гр. д. № 1387/2008 год. на Пловдивския окръжен съд, с което на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД е обявен за относително недействителен по отношение на А. Г. Г. сключения между жалбоподателите – ответници договор за покупко-продажба от 10.03.2008 год. обективиран в нотариален акт № 87/2008 год. на нотариус с район на действие Пловдивски районен съд, с който П. Д. П. е продала на „С” О. с. Д. магазин № 2 със застроена площ 54,42 кв. м, находящ се на партерния етаж от жилищна сграда в гр. П., бул. „Източен” № 53, подробно описан в диспозитива на решението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поддържат, че в противоречие с представена съдебна практика, с обжалваното решение, са разрешени процесуалноправни и материалноправни въпроси, както следва: длъжен ли е бил съдът да спре на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК настоящето производство до приключване с влязло в сила решение на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД между същите страни, респ. кое от двете производства се явява преюдициално спрямо другото; следва ли въззивният съд да обсъди в тяхната съвокупност всички доказателства по делото, становищата и доводите на страните, както и следва ли в производството по чл. 135 ЗЗД да се преценява валидността на правоотношението, от което ищецът извежда качеството си на кредитор. Останалите материалноправни въпроси са свързани с възраженията на жалбоподателите за недействителност на сключения с ищеца предварителен договор, с който е обещана продажбата на магазинното помещение, предмет на оспорения с павлоният иск договор за покупко-продажба, приети от съда за неоснователни. Жалбоподателите поддържат наличието на приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК – противоречие на поставените правни въпроси със задължителна съдебна практика – т. 8 на ТР № 1/17.07.2001 год. на ОСГК на ВКС и решение № 6/22.11.1982 год. по гр. д. № 7* год. на Пленума на ВС по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, чл. 38, ал. 3 и чл. 18, ал. 1 ЗСГ и чл. 56, ал. 1 и ал. 4 ППЗСГ и противоречие с постоянна съдебна практика по представи съдебни решения на Върховния съд и Върховния касационен съд по гр. д. № 2219/2003 год. по приложението на чл. 188 ГПК (отм.), гр. д. № 3079/1969 год. по приложението на чл. 54 ЗЗД и чл. 95 КТ, гр. д. № 66/2002 год. по приложението на чл. 55, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 (отм.) ЗЗД и чл. 133, б. „в” ГПК, гр. д. № 753/1999 год. по приложението на чл. 9, чл. 26, ал. 1, чл. 63, ал. 1 и чл. 102 ЗЗД, гр. д. № 36/2005 год. по приложението на чл. 135 ЗЗД и чл. 19, ал. 3 ЗЗД, гр. д. № 380/2005 год. по приложението на чл. 135 ЗЗД и гр. д. № 108/2000 год. по приложението на чл. 40 ЗЗД. Поддържа се и приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – правни въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът А. Г. Г. в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване с твърдението, че поставените правни въпроси не са от значение за делото и не обуславят изводите на съда, които по съществото на спора са правилни.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по уважен иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Съдът уважил иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, като приел, че сключения между ответниците договор за покупко -продажба на процесния магазин, обещан преди това с предварителен договор за продажба на ищеца, е непротивопоставим на ищеца, тъй като го уврежда като кредитор за непарично вземане – препятства възможността му да сключи окончателен договор за магазина. Приобретателите по договора за покупко-продажба се явяват нисходящи на обещателката по предварителния договор, по който същата е била представлявана от С. С. – управител на „С” О. , в което съдружници са той и сестра му, т. е. деца на обещателката, с което е установен и субективният елемент от фактическия състав на отменителния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Съдът е изложил задълбочени мотиви по възраженията на ответниците за нищожност на предварителния договор, от който ищецът извежда качеството си на кредитор, приети за неоснователни – липса на представителна власт при сключването на предварителния договор, поради оттегляне на пълномощното от обещателката, представлявана от сина и, който е договарял с ищеца във вреда на представляваната досежно продажната цена.
По поставените процесуалноправни въпроси.
Настоящият съдебен състав намира, че поставените процесуалноправни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Относно спиране на производството по чл. 135 ЗЗД, предмет на настоящия спор, до приключване на производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр. д. № 1337/2008 год. на Пловдивския окръжен съд. От данните по делото – протокол от съдебно заседание 26.09.2008 год. по гр. д. № 1337/2008 год. на Пловдивски окръжен съд, приложен по настоящето гр. д. № 1387/2008 год. на ПОС – л. 65,66,67,68,69,70 е видно, че на основание чл. 229, т. 4 ГПК е спряно производството по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, до приключване на производството по настоящето дело по иска по чл. 135 ЗЗД. Поставеният процесуален въпрос не е от значение за изхода на спора по настоящето дело, като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Този въпрос не е бил разискван по делото. Липсват изводи на съда, които да налагат съпоставянето им с представената съдебна практика.
По задължението на въззивният съда да обсъди всички доказателства по делото, доводи и възражения на страните. Представено е съдебно решение по гр. д. № 2219/2003 год. на ВКС по приложението на чл. 188 ГПК (отм.). Обжалваното решение не е постановено в противоречие с представената и утвърдена съдебна практика, тъй като възивният съд е съобразил всички доказателства и е обсъдил всички възражения на жалбоподателите – ответници. Следва да се има предвид, че производството по делото се е развило изцяло по реда на ГПК в сила от 01.03.2008 год., с който е въведен ограничения въззив. При ограниченият въззив правомощията на въззивния съд са ограничени от посоченото в жалбата, а когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на пъроинстанционния съд – чл. 269 ГПК, чл. 272 ГПК. Независимо, че с обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното решение, въззивният съд е изложил изцяло свои мотиви по всички правно-релевантни за спора въпроса, обсъдил е всички доводи и възражения на страните, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.
По материалноправния въпрос – следва ли в производството по чл. 135 ЗЗД, съдът да преценява валидността на правоотношението, от което ищецът извежда качеството си на кредитор. По този въпрос има установена съдебна практика, която е в смисъл, че в производство по отменителния иск по чл. 135 ЗЗД, съдът не може да преценява дали съществува правоотношението, което легитимира ищеца като кредитор – в случая дали предварителният договор валидно обвързва страните. Тези отношения могат да бъдат преценявани в друго производство – в случая в производството по чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Тава е така, тъй като с иска по чл. 135 ЗЗД кредиторът – ищец атакува извършено правно действие от негов длъжник, което го уврежда. Кредиторът иска да отмени увреждащата го сделка, да я обяви за недействителна единствено в отношенията му с всяка от страните по сделката, т. е. „увреждаща” сделка се смята непротивопоставима (отменена) единствено по отношение на увредения кредитор и само с оглед на това му качество. Затова, съдът сезиран с иск по чл. 135 ЗЗД може да вземе предвид единствено влязло в сила решение, с което е отречено качеството му на кредитор (ако е отхвърлен иск по чл. 19, ал. 3, където може да се релевира нищожността на предварителния договор). В този смисъл е представеното съдебно решение по гр. д. № 36/2005 год. на ВКС. В случая произнасянето на съда по възраженията за нищожност на предварителния договор наведени от жалбоподателите и приети за неоснователни не са обусловили изводите на съда за основателност на иска по чл. 135 ЗЗД, тъй като фактическият състав на отменителния иск включва – правни действия на длъжника увреждащи кредитора и знание за увреждане у длъжника. След като поставеният правен въпрос не е обусловил решаваща воля на съда за уважаване на иска, липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Останалите правни въпроси касаят именно възраженията на жалбоподателите за нищожност на предварителния договор, които не обуславят правните изводи на съда по предмета на спора и не следва да бъдат обсъждани.
При наличието на задължителна и трайна съдебна практика по поставените правни въпроси, която не се налага да бъде променена, точното прилагане на закона и развитието на правото, като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК няма значение за делото.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 166 от 25.06.2009 год. по гр. д. № 462/2009 год.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ