О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 302
София, 22,04,2010 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 1033/2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на “С” ООД– гр. С. срещу решение №172 от 14.08.2009г. по гр.д.157/09г. на Великотърновски апелативен съд.
Ответникът по касация – П. Т. Б. от гр. С. е на становище, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като касаторът не е развил основателни доводи, свързани с предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, приложено по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дружеството – касатор, след проследяване развитието на правния спор е поставил “ съществен “ материалноправен въпрос, формулиран от него като- “ определяне дела на изключения съдружник от капитала на дружеството – уреждане на имуществените отношения по реда на чл.125, ал.3 ТЗ”. Посочено е общо, че спорът е решен в противоречие с цялата съществуваща съдебна практика / без посочване на съдебни актове/, тъй като не било постановявано решение, с което имуществените последици да били уредени не към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членството, а към края на годината. Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на въззивният съд в контекста на формираното от страната разбиране за установените факти по спора. Касаторът е заявил и това, че решението било недопустимо, тъй като “фактическите положения възприети от съда при формиране размера на присъдената сума” били различни от тези описани в жалбата. Направен е извод, че съдът е постановил недопустимо съдебен акт като е превишил правомощията си с произнасяне по непосочени в жалбата способи за формиране на процесната сума.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле за допускане на касационно обжалване. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съобразно разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГК № 1/2009 г., касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос, който е такъв от значение за изхода на конкретното дело и е свързан пряко с решаващите мотиви на съда. Следователно, няма такава характеристика общо формулирания въпрос относно уреждане на имуществените последици по чл.125, ал.3 ТЗ, тъй като той не е обвързан от конкретни доводи за относимостта му към решаващите мотиви на въззивният съд. Развитите оплаквания, свързани с неправилна, според касатора интерпертация на фактическата обстановка и необоснованост на изводите се квалифицират по чл.281, т.3 ГПК, но нямат правна относимост към основанията за допускане на касационно обжалване. Не съставлява валиден довод по чл.280 ГПК и развития относно противоречие с “ цялата съдебна практика”, без да бъдат посочени конкретни актове, с които при фактически идентитет на хипотезите е решен противоречиво конкретен правен въпрос.
Доколкото, обаче страната е сочила довод за недопустимост на решението, то този въпрос следва да бъде разгледан служебно от настоящият състав с оглед приетото с т.1 на цитираното тълкувателно решение. Касаторът е извел довод за недопустимост на обжалвания акт единствено от това, че съдът е разрешил спора като е определил начина на формиране на претендираната сума, различно от посочения във въззивната жалба. Този довод няма относимост към допустимостта на решението,не само поради това, че въззивният съд, с оглед характера на въззивното производство не е обвързан от оплакванията във въззивната жалба- в този смисъл изрично ТРОСГК №1 /2000г. – т.4., но и с оглед това, че изложеното от противната страна в същата е свързано единствено с оплакване за незаконосъобразност на изводите на първата инстанция и с твърдения за наличие на юридически факти относими към основателността на предявения иск, в който контекст са и развитите доводи за дължимост на исковата сума съобразно установените факти по спора. Доводът, че съдът не е съобразил заключенията на експертите, съставлява оплакване за необоснованост на изводите му и съответно няма относимост към поддържаната недопустимост на акта.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация не установява да е направил разноски в производството по чл.288 ГПК, поради което такива не му се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №172 от 14.08.2009г. по гр.д.157/09г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: