3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
С., 10,04, 2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на осми април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 1063 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу Определение № 116 от 17.02.2014 по в.ч.т.д.№ 29/2014г. на Варненския АС, с което е потвърдено Определението от 10.12.2013г. на Варненския ОС по т.д.№ 1069/2013г., с което е било оставено без разглеждане искането на дружеството за възстановяване на срока за депозиране на отговор /чл.367 ГПК/ и допълнителен отговор /чл.373 ГПК/ на исковата молба.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, апелативният съд е изложил съображения, че за ответника липсва правен интерес от възстановяване на срока за депозиране на отговор и допълнителен такъв, тъй като твърденията са за липса на редовно упълномощаване на приелия съобщението процесуален представител-т.е. че сроковете за извършване на тези процесуални действия не са започнали да текат. Посочил е, че възраженията на страната за ненадлежно учредена представителна власт и за ненадлежно осъществена размяна на книжата са такива, които първоинстанциноният съд следва да разгледа с оглед вмененото му задължение да съблюдава законосъобразността на осъществяваните процесуални действия, а произнасянето от първоинстанционния съд по този въпрос може да бъде ревизирано от въззивната инстанция по реда на чл.258 ГПК.
С частната касационна жалба се иска отмяна на обжалваното определение. Становището е, че въззивният съд е следвало да отмени оставянето без разглеждане на искането за възстановяване на срока и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от етап на връчване на исковата молба. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК без да се поставя правен въпрос се сочи допълнителната предпоставка на т.2 на чл.280,ал.1 ГПК-противоречие с Определение на САС по ч.гр.д.№ 2789/2009г., с което по съображения, че е депозирана молба за възстановяване на срок, който не е започнал да тече, е отменено първоинстанционното определение, с което молбата за възстановяване на срока не е била уважена и е постановено друго, с която е оставена без разглеждане като преждевременното предявена и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от етапа на връчване на препис от исковата молба със съответните указания за последиците. Поставен е въпросът: дали под „особени непредвидени обстоятелства” по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК попадат случаите на извършване на процесуални действия от „мним представител”- от лице без представителна власт и за необходимостта от установяване наличието на правен интерес при искане за възстановяване на срока, при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
От насрещната страна [фирма] е постъпил писмен отговор, с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Съставът на ВКС счита, че искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно.
Последователна е практиката на ВКС, че на възстановяване подлежи пропуснат срок, и то при наличието на предпоставките на чл.64,ал.2 ГПК. Въззивният съд е изложил ясни мотиви, че твърденията на ответника са за незапочнал да тече процесуален срок поради нередовност на процесуалното действие по връчването на препис от исковата молба на лице, което не е пълномощник на страната. Посочил е, че по този довод следва да се произнесе първоинстанционният съд, който в изпълнение на задълженията си по чл.7 ГПК следи за редовността на извършваните процесуални действия по връчването на съдебните книжа. Страната своевременно /след узнаване на твърдяното за нередовно извършено – от неупълномощен представител – процесуално действие/- чл.54 ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, изготвен от упълномощения адвокат Е.Ц. /л.84 от материалите на първоинстанционния съд/. Преценка от първоинстанционния съд по приемането или не на този отговор като депозиран в срок не е извършвана, тя не е предмет на произнасянето в обжалваното пред апелативния съд определение, поради което и въззивният съд не би могъл да вземе становище по този въпрос. Интересите на страната са защитими чрез поддържане пред първоинстанционния съд на заявеното становище: за нередовност на процесуалното действие по връчването на препис от исковата молба и депозирането в срок на отговора по чл.367 ГПК, изготвен от редовно упълномощения процесуален представител, съответно искане за предоставяне на възможност за допълнителен отговор по чл.373 ГПК, а правилността на произнасянето от първоинстанционния съд по тези въпроси, свързани с движение на делото, може да бъде предмет на инстанционния контрол по обжалване на постановеното решение по съществото му.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Определение № 116 от 17.02.2014 по в.ч.т.д.№ 29/2014г. на Варненския АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.