2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 303
С., 11.05.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 8 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: В. А.
М. СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 848-2010 година.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на инж.А. Ч., инж.Г. М., Ю. П., Д. и Б. Б. срещу въззивното решение от 19.05.10г. по г.д.№ 3175/09г. на АС-г.С.,г.отд.,8 с-в с което е потвърдено първоинстанционното решение от 3.08.09г. по г.д.№713/08г. на СГС, VІ-5 с-в. С последното решение е отхвърлен иска на касаторите срещу [фирма]-г.Г., предявен на основание чл.13ал.2 ЗПРПМ за установяване, че [фирма]-г.Г. няма право на заявяване на патент за изобретение “Съоръжение за обеззаразяване на води”, за което е подадена заявка за регистрация на патент с вх.№109401/28.12.05г. на Патентното ведомство на РБ/ПВ/, както и предявения в обективно съединение иск по чл.79 ал.1 ЗЗД за осъждане на [фирма]-г.Г. реално да изпълни задълженията си по чл.12 т.3 във вр. с чл.4 от договор №21/1.11.05г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила/чл.281 т.3 ГПК/.
В изложението си съобразно императивното изискване на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновано с наличието на предвиденото в чл.280ал.1т.3ГПК основание.
Поддържа се, че съдът се е произнесъл неправилно по следните обуславящи изхода на делото материалноправни въпроси:
-по какъв начин се реализират правата на работодателя при заявяване на патент за служебно изобретение по смисъла на чл.15 ЗПРПМ и съответно в какъв срок се упражнява това право на заявяване/чл.13 ал.3 ЗПРПМ/
-при осъществено право на заявяване на патент за служебно изобретение по смисъла на чл.15 ЗПРПМ възможен ли е последващ отказ от получаване право на патент въз основа на договор
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираното в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1т.3 ГПК приема следното:
За да отхвърли така предявените искове въззивният съд в съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е приел, че за ответника по иска [фирма]-г.Г. е възникнало право на заявяване на процесното изобретение “Съоръжение за обеззаразяване на води”, което е упражнено в 3-месечния срок от уведомяването му по чл.13 ал.3 ЗПРПМ, който тече от 1.11.05г., когато е сключен договора с изобретателите, като заявката е подадена в ПВ на 28.12.05г. Прието е, че това право принадлежи съвместно на ответника [фирма]-г.Г. и изобретателя инж.А. Ч., който при създаване на изобретението не е бил в трудово правоотношение с ответното дружество.
По поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване ВКС-ТК приема следното:
Както ВКС многократно е имал случай да се произнесе, за да е налице основанието по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК, то следва приложимата правна норма, обусловила решаващите мотиви на обжалвания съдебен акт да е неясна или непълна и да се налага по пътя на нейното тълкуване да се изясни съдържанието й, което би имало значение за развитие на правото-т.4 от ТР№1/19.02.10г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай тези предпоставки не са налице защото съгласно чл.13 ал.3 изр.1-во ЗПРПМ правото на заявяване на изобретение, създадено при условията на чл.15 ЗПРПМ/служебно изобретение/ принадлежи на работодателя, ако той подаде заявка в 3-месечен срок от уведомяването му. Според чл.13 ал.3 изр.3-то ЗПРПМ правото на заявяване принадлежи съвместно на работодателя и на изобретателя, ако това е предварително уговорено в договор, какъвто е настоящия случай-срвн.чл.1 от договора между страните от 1.11.05г.
От данните по делото се установява, че процесната заявка за патент е подадена съвместно от заявител №1 и заявител №2 с вх.№109401/28.12.05г. на Патентното ведомство на РБ. Като изборетатели в заявката са посочени инж.А. Ч., Ю. П., инж.Г. М. и инж.М. Б.. Следователно правото на заявяване в случая е валидно възникнало съвместно за заявител №1 и заявител №2, така както е уговорено в договора между страните от 1.11.05г. Срокът по чл.13 ал.3 изр.1 ЗПРПМ би бил от значение за преценка възникване на правото на заявяване единствено ако това право е било упражнено само от работодателя [фирма]-г.Г., какъвто не е процесния случай. За валидното възникване и упражняване правото на заявяване е ирелевантно кой е заплатил дължимите се такси на ПВ.
По втория обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос, поставен от касатора относно последващо упражняване право на отказ от право на заявяване на патент ВКС-ТК намира, че следва да се съобрази разпоредбата на чл.43 изр.1-во ЗПРПМ, според която заявката за патент може да бъде оттеглена с писмено заявление на заявителя. Тази разпоредба е императивна и като такава не търпи разширително тълкуване. Тя предвижда единствено изрично писмено оттегляне на заявката, но не и оттегляне с конклудентни действия както се поддържа от касатора. По делото няма данни за извършено изрично оттегляне на заявката от страна на [фирма]-г.Г..
Като е обосновал аналогичен извод въззивният съд е постановил законосъобразно решение по така поставения обуславящ изхода на делото материалноправен въпрос.
Обжалваното решение на въззивният съд не е процесуално недопустимо както поддържа касатора в касационната жалба. Това е така защото съдът се е произнесъл по заявеното от ищеца правно основание на иска.
Относно въпроса за приложното поле на чл.13 ЗПРПМ не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1т.3 ГПК.
Изложеното налага извода, че не са налице предвидените в чл.280ал.1т.3 ГПК основания за допускане на касационно обжалване.
Ето защо не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение от 19.05.10г. по г.д.№3175/09г. на АС-г.С.,г.отд.,8 с-в.
Водим от горното ВКС-ТК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 19.05.10г. по г.д.№3175/09г. на АС-г.С.,г.отд.,8 с-в
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: