Определение №303 от 11.5.2012 по ч.пр. дело №232/232 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 303

С., 11,05,2012 година

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №232/12 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на М. Т. К. срещу определение №203 от 03.10.11г. по т.д.815/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.Изложени са съображения за допуснати нарушения и се иска отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба , приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на М. Т. К. против решение от 11.04.2011г. по гр.д. 5942/2010г. на Софийски градски съд, като е приел, че предявените искове са с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на М. К. против [фирма] – [населено място] по предявени в обективно съединение искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумите – 3290 евро –съставляваща неустойка за забава по чл.20 от договора от 24.01.2008г. и мораторна лихва в размер на 497 евро. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е оплакването на касатора за това, че спора, след като не е бил разгледан по реда на гл. ХХХІІ ГПК не е търговски, а и този извод произтичал още и от това, че вземанията на касатора не произтичали от търговска сделка. Законосъобразно, съставът на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е извършил преценка за търговския характер на делото. Критериите, които определят делото като „ търговско” са изрично регламентирани от нормата на чл.365 ГПК. Следователно, в разглеждания случай сделката като такава регламентирана от чл.286 и чл.287 ТЗ определя делото като търговско.Правно необосновано страната обвързва съдопроизводствения ред, по който е бил разгледан спора с неговата правна характеристика. Освен това разглежданата норма/ чл.365, ал.1ГПК/,със законов бланкет към чл.104, ал.1 ГПК, изведен от изричното посочване, че окръжния съд действа като първа инстанция, определя и различен процесуален ред за разглеждане на търговските дела в зависимост от цената на иска – по реда на гл. ХХХІІ- тези които са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция, и по общия ред тези подсъдни на районен съд, какъвто е и разглеждания случай.Доколкото императивната норма на чл.280, ал.2 ГПК изключва касационен контрол за търговски дела по искове с цена до 10000лв., а не само за такива, разгледани по реда на глава ХХХІІ ГПК и тъй като по принцип процесуалната норма не подлежи на разширително тълкуване, то и разбирането на жалбоподателя е незаконосъобразно.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №203 от 03.10.11г. по т.д.815/11г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ОСЪЖДА М. Т. К. със съд. адрес – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top