О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 13.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2552 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 68 от 22.04.2015г. по в.гр.д. № 120/2015г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е потвърдено решение № 157 от 30.12.2014г. по гр.д.№ 187/2014г. на Районен съд – Елхово. С първоинстанционното решение е признато за установено по отношение на [фирма], че дължи на [фирма] /в ликвидация/ на основание чл.422 ГПК, вр. чл.327, ал.1, вр. чл.318 и сл. ТЗ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, сумата от 20 739.27 лева, представляваща неизплатена сума по фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради всички предвидени в чл.281, т.3 ГПК основания – нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът сочи, че заповедта за изпълнение е била издадена въз основа на представени незаверени преписи от фактури, които не са носели съответните подписи. Излага съображения, че към датата на заявлението по чл.410 ГПК давността за вземанията по фактурите била изтекла.
Ответникът по жалбата, [фирма] /в ликвидация/, не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор за продажба и по силата на търговските отношения между тях жалбоподателят е получавал периодични доставки, правоотношението по всяка от които е имало относително самостоятелен характер, в зависимост от предмета и сроковете за изпълнение на доставката, а предаването на стоката по отделните заявки се е извършвало с фактура, издадена от продавача и подписана от купувача, заплащана при уговорен по-дълъг срок. Съдът е установил, че процесните фактури като първични счетоводни документи, са изготвени в съответствие със ЗСч., отразяват вида и количеството на доставените стоки и тяхната стойност, според заключението на вещото лице са надлежно отразени в счетоводствата на двете дружества, включени са в дневниците им за покупко-продажби по ДДС и по тях е ползван от ответника по иска данъчен кредит, което представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. Това е довело съда до извода, че стоките са доставени в съответствие с посоченото в документите количество и качество. Съдът е счел, че след като [фирма] не е доказало извършено плащане на доставките по процесните фактури до момента на отразените в тях падежи, то същото е неизправна страна по договора и дължи претендираните суми. Съдът е приел доставките за отделни и самостоятелни, като изпълнението на отделните престации е независимо едно от друго, доставките нямат повтарящо се задължение, нито единен правопораждащ факт, чийто падеж да настъпва през предварително определени интервали от време, като и размерите на плащанията не са първоначално определени. По тези съображения, според съда, вземанията на страните за отделните самостоятелни доставки се погасяват с изтичането на 5-годишна давност, която към деня на подаване на заявлението по реда чл.410 ГПК не е изтекла. Освен това съдът е установил, че длъжникът е бил надлежно уведомен от цедента за преминаване на задължението му към [фирма] чрез нотариална покана.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, които счита, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: /1/ Когато по делото са представени писмени доказателства като ксероксни копия и страната поиска, на основание чл.183 ГПК, представянето на оригиналите, следва ли съдът да изключи писмените доказателства, ако страната не ги представи в дадения й от съда срок?; /2/ Когато по една двустранна сделка, оформена с писмен договор за доставка, страните са се съгласили, че ще се извършат множество доставки в рамките на една календарна година, които ще се предхождат от предварителна заявка и с оформяне на фактура при доставка, като при неплащане няма да се извършва нова доставка, следва ли да се приеме, че се касае за периодични доставки или за самостоятелни необвързващи правни сделки?. /3/ Може ли съдът да основе решението си само на заключението на приетата по делото експертиза, което не се подкрепя от останалия доказателствен материал (и ако писмените доказателства бъдат изключени по чл.183 ГПК и твърденията на ищеца почиват единствено на заключение на счетоводна експертиза)?
Първият поставен въпрос не може да обусловиш промяна на крайния резултат по спора и следователно не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, тъй като искането по чл.183 ГПК за представяне на оригиналите е направено именно от страната, в която същите се намират, доколкото е прието, че фактурите са осчетоводени от ответника по иска като получател на същите, не оспорил факта на получаването на документите, доказан и от установените в заключението на счетоводната експертиза осчетоводявания при него.
Вторият въпрос също не предпоставя допускане на касационно обжалване на решението. По същество съдът е приел, че сключеният договор е само рамков, като е необходимо допълнително съгласие между страните относно вида и количеството на доставяната стока, от която е изведена липсата на периодичния характер на доставките и приложението на кратката тригодишна давност, поради което не е налице противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС, вкл. Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по тълк.д. № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС.
Третият въпрос не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. В конкретния случай констатациите на експертизата, която не е оспорена от страните, не противоречат на останалия доказателствен материал, и съдържат достатъчно данни, въз основа на които може да се изведе разрешението по спора.
Предвид изложеното, касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 68 от 22.04.2015г. по в.гр.д. № 120/2015г. на Окръжен съд – Ямбол.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.