О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 13.06.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 09 април две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 4287 /2018 година
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Маргарита” ЕООД с ЕИК 128562673, със седалище гр. Ямбол против решение № 68 от 07.06.2018 г. по гр.д.№ 113/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол, с което е отменено решение №123/28.02.2018 г., постановено по гр.д.№1285/2017 г. по описа на Ямболски РС и вместо това е отхвърлен иска, предявен от касатора. да се приеме за установено, че ответника „Папас олио“ АД с ЕИК 838175022, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, [улица], не е собственик на право на преминаване чрез „ж.п. коловоз“ през пасище, мера с площ от 4,460 кв.м. в м.„Покрития кладенец“, представляващ поземлен имот с идентификатор № …. по кадастралната карта на [населено място], собственост на „Маргарита“ ЕООД, както и да бъде отменен констативен нотариален акт №…., том …., рег.№…., дело №…. г. на нотариус Д.Л. при ЯРС, с който „Папас олио“ АД е признато за собственик по давностно владение на правото на преминаване чрез ж.п. коловоз през поземлен имот с идентификатор №…. по кадастралната карта на [населено място], с площ от 4,460 кв.м., собственост на „Маргарита“ ЕООД.
В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон еобоснованост на приетото от съда, че може да се придобива по давност право на преминаване чрез ж.п. коловоз, което не е признато като ограничено вещно право от ЗС, че имотите, купени от ответното дружество са реституирани на праводателите му, че ЕТ-Тера-Георги Ташев” е купил складова база за минерални торове, ведно с ж.п.-отклонението, че те са били изградени през 1987 г., че той ги е апортирал в капитала на ответното дружество. Наведено е оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на извода, че приключилото гр.д.№ 415/2010 г. ЯОС не създава сила на пресъдено нещо по отношение предмета на настоящия спор и, че в противоречие с приетото в ТР № 1/2000 г., съдът се е позовал на мотивите на това решение, които не се ползват със сила на присъдено нещо и с установително действие. Твърди се необоснованост на изводите, че ж.п.-отклонението е изградено при спазване на строителните правила и норми, че ответникът е придобил по давност ж.п. отклонението, като не е съобразено, че до реституцията по отношение на целия имот и на находящото се в него съоръжение, давност не тече, че не е съобразено влязлото в сила решение по гр.д. 1060/2006 г. на ЯРС. Касаторът счита, че не може да се придобие право на преминаване на ж.п. отклонение и защото то преминава през други имоти, които са публична държавна, публична общинска и частна общинска собственост, по отношение на които действа забраната за придобиване по давност, респективно мораториум за изтичане на срока за придобивна давност.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са формулирани три въпроса, по които се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК: 1. може ли съдът да формулира правни изводи на база мотиви на влязло в сила съдебно решение и може ли в исково производство по чл. 124, ал.1 ГПК / предявен отрицателен установителен иск/ за право на преминаване чрез ж.п. коловоз, да пререшава спор, който е преюдициален за производството, решен с влязло в сила решение, установяващо правото на собственост върху ж.п. коловоз; 2. длъжен ли е съдът да постанови решението си след обсъждане на всички събрани доказателства и възражения, както и да постанови решението си след съвкупна преценка на релевантните доказателства за установяване на фактическата власт върху имот, който е възстановен по реда на ЗОСОИ. 3.към кой момент може да се противопостави придобивния способ от дружеството-ответник „Папас-олио” АД давностно владение върху имота / ограниченото вещно право” при положение, че дружеството-ответник не е правоприемник на държавата, обвързано е от постановеното решение в административното производство по възстановяване на собствеността на имота и фактическия състав на реституцията е приключил едва с индивидуализацията на имота и нанасянето му в кадастралната карта и снабдяването с констативен нот. акт през 2004 г.. По отношение на следващите четири въпросавъпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, а те са: 1.по отношение на недвижимите имоти, намиращи се на територията на Република България могат ли да се притежават такива вещи, включително и сервитутни права, които не са изрично допуснати и уредени от българското законодателство, респективно да се придобива по давност право на преминаване чрез ж.п. коловоз. 2.допустимо ли е придобиване по давност на право на преминаване през неуригулиран „служещ” имот до уригулиран „господстващ” имот при липса на законови разпоредби, уреждащи сервитутното право, респективно придобиването му по давност в този случай; 3. действията по ползване на съществуваща в чужд имот ж.п. линия / отклонение/ представляват ли „търпими действия”, когато и докато те се осъществяват без противопоставяне на собственика на тези имоти; 4. Когато поземления сервитут изисква осъществяване на въздействие върху няколко съседни служещи имота, той не може да съществува и да се владее само по отношение на част от тях. Твърди се и очевидна неправилност на решението, предвид приетото от окръжния съд, че ответникът е придобил по давност правото на преминаване през реституирания имот без да съобрази нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, която заличава с обратно действие придобивната давност върху реституиращи се имоти до 22.11.1997 г..
Ответникът по касация „Папас олио” АД оспорва касационната жалба и допускането до касация, тъй като не са налице наведените основания за това: първите три въпроса са разрешени в съответствие със съдебната практика, не е обоснована необходимостта от произнасяне по следващите въпроси, тъй като не е доказана неяснота в нормативната уредба, наличие на противоречива или неправилна практика, а нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ е неприложима, поради което не е налице твърдяната очевидна неправилност на решението.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови обжалваното решение, въззивната инстанция е констатирала и приела следното: Ищецът по отрицателният установителен иск „Маргарита” ЕООД се легитимира като собственик на основание покупко-продажба на имот с идентификатор №…. с н..а. №…., том …., дело №…. г. Праводателите му – физически лица, са го придобили по реституция по ЗВСОНИ след отмяна на заповед на областния управител по ЗОСОИ за обезщетение с компенсаторни бонове за национализиран имот и вместо това е постановена реална реституция с решение по адм.дело №707/2001 г. по описа на ЯОС, влязло в сила на 24.12.2001 г. През реституирания имот и други имоти преминава процесното ж.п. отклонение/коловоз/, което е с дължина 382 м., като 53 м. от тях преминават през имота на ищеца. То е изградено заедно със складовата база гара Ямбол през 1987 г., върху земя, определена за това с решение на Комисията за земята № 3/20.08.1985 г., т. 34, като с протокол № 15/29.08.1985 г. е одобрен ген. планът на складовата база. Инвеститор е бил АПК-Ямбол, Складовата база и ж.п. отклонението са изградени със строително разрешение №474/30.12.1985 г. по проект на СТСУСА при Община Ямбол, съгласуван с протокол №15/29.08.1985 г. Съставен е строителен протокол №38/ 03.01.1986 г. за дадена строителна линия и ниво на склада. Видно от протокол от 10.06.87 г. на ЖП Управление – Пловдив е прието и утвърдено полагането на стрелка 1-А във връзка с ж.п. коловоз за обект „Складове за минерални торове” на АПК-Ямбол. Обекта, ведно с ж.п. отклонението е приет и въведен в експлоатация по Правилника за капитално строителство от държавна приемателна комисия с протокол от 14.09.1992 г. / 71-72 от делото на РС / Затова съдът е приел за неоснователно възражението на ищеца че ж.п. отклонението е незаконен строеж. Прието е, че на основание чл.11, ал.3, вр. с ал.1 от Указ №922/23.05.1989 г. правоприемник на АПК-Я. е фирма „Гледките” ООД [населено място] – прекратена организация по §12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С протокол от 17.05.1994 г., по искане на Ликвидационния съвет на „Гледките” ООД, комисия при Регионално управление „Земя и земеползване”- Ямбол при условията на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ /ред. ДВ бр.2/07.01.1994 г./ е приела парцеларен план за имота „Складова база ж.п. гара Ямбол”, с който са определени нормативно необходимите площи, прилежащи към сградите и съоръженията в имота, като е отреден парцел І с площ от 15.820 дка. „Гледките“ ООД с договор за продажба на недвижим имот от 01.06.1994 г. по реда на Наредба за търговете е продало на ЕТ „Тера-Георги Ташев“, складова база ж.п.гара – Ямбол, състояща се от склад за зърно и прилежащ терен, с площ от 15 820 кв.м., находящ се извън строителните граници на гр. Ямбол, съставляващ парцел …. и имота е предаден на купувача с приемо-предавателен протокол от 15.06.1994 г., неразделна част от договора за продажба, видно от който в сметка 203 -„сгради“ фигурира складова база с ж.п. отклонение. Купувачът е апортирал целия недвижим имот, ведно с ж.п. отклонението в капитала на „Папас-Олио“ АД. Апортираният имот е предаден на дружеството с протокол от 01.09.1994 г. и заприходен по сметка 203 – „сгради“. Прието е, че не създава сила на пресъдено нещо по отношение предмета по настоящото дело решението по гр.д.№1060/2006 г. по описа на ЯРС, и въззивно решение №47/31.03.2011 г. по възз.гр.д.№415/2010 г. по описа на ЯОС, което не допуснато до касационно обжалване с определение по чл. 288 ГПК от 22.12.2011 г. С това влязло в сила решение е отхвърлен иск по чл. 53, ал.2 /първоначална редакция/ ЗКИР, предявен от „Папас – Олио” АД против „Маргарита” ООД за установяване, че към 30.08.2005 г. „Папас олио“ АД е собственик на терен с площ от 802 кв.м., през който минава ж.п. отклонението, заснети към ПИ №…., собственост на „Маргарита” ООД, защото от мотивите на това решение е направен извод, че не е оспорвана съответно обсъждана собствеността върху ж.п. отклонението, не е разрешен между страните спор, относно собствеността върху ж.п. клона, който е единно съоръжение, тъй като такъв не е бил заявен с исковата молба, както и не е обсъждан въпроса относно правото на „Папас олио“ АД чрез така прокараното съоръжение да преминава през чужди имоти в качеството си на клонопритежател, а още по-малко спор за придобиване на правото на преминаване през чужди имоти по давност. Съдът се е позовал и на ТР №8/2014 г. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че иска по чл.53, ал.2 ЗКИР /първоначална редакция/ сега чл.54, ал.2 ЗКИР е положителен иск за собственост на незаснет, или неправилно заснет недвижим имот.
Относно правото на преминаване на ж.п. отклонение през чужд имот, съдът се е позовал на съдебната практика – Решение №241/01.11.2016 г. на ВКС по гр.д.№1185/2016 г., IV ГО, според което транспортното съоръжение не е сграда, нито част от сграда, а правото да се изгради или притежава такова в чужд поземлен имот не е право на строеж, а може да се основава или на поземлен сервитут, който съставлява тежест върху служещия в полза на господстващия имот. Според това решение, възприето от въззивната инстанция, когато държавата е предоставила индустриалния ж.п. клон за стопанисване или управление (което позволява включването на съоръжението в капитала на съответното дружество) и железопътната линия преминава през имот на клонопритежателя, тя е собственост на същия, като част от неговия имот; а когато линията преминава през чужд имот, тя е собственост на клонопритежателя на основание ограничението на собствеността за благоустройствени цели. Съдът се е позовал и на Решение №169/18.06.2014, ВКС, І ГО по гр.д. № 7213/2013 г., Съществуват отделни закони, уреждащи правото в чужд имот да се изгради и притежава съоръжение, което не е сграда нито част от сграда, в които закони това право е наречено „сервитут” или „право на строеж”, но с това не се променя неговото вещноправно естество, то може да е или вещна тежест – поземлен сервитут, или ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели.
Относно възможността частноправен субект да притежава ж.п. отклонение, съдът се е позовал на Закона за железопътния транспорт, който в чл. 2 изрично предвижда възможността такъв обект да се притежава от отделни ведомства и дружества или предприятия, а възможноста да се прокарва през чужд имот ж.п. отклонение е предвидена още с чл. 53е ЗПИНМ / отм/, а сега предвидено в чл. 70 ЗУТ.
Съдът е възприел за основателно възражението за придобивна давност, заявено в срок от ответното дружество за периода от 01.09.1994 г. до 23.04.2012 г. /когато е издаден констативният нотариален акт/, а и понастоящем, като в тази връзка съдът е обсъдил договорите за поддръжка и експлоатация на ж.п. отклонението със различни структори на Национална компания БДЖ и правоприемниците й и товарителниците, които доказват упражняване правото на преминаване през този период. Съдът е приел, че производството по иска по чл. 53, ал.2 ЗКИР не е прекъснало течението на давността, защото ищецът не може да прекъсне собствената си давност, а и защото иска е отхвърлен. Разрушаването на частта от ж.п. линията след 2013 г. не прекъсва давността, защото към този момент правото на преминаване вече е било придобито от ответника.
С тези аргументи, въззивната инстанция е отменила решението на РС и вместо това е отхвърлила предявеният отрицателен установителен иск от ксатора „Маргарита” ЕООД.
Първият поставен въпрос, касаещ позоваването на мотивите по влязло в сила решение, които не се ползват със сила на пресъдено нещо е неотносим към предмета на настоящия спор и не определя изхода от спора. С решението по иска по чл. 53, ал.2 /първоначална редакция/ ЗКИР / сега чл. 54, ал.2 ЗКИР се разрешава спор за собственост върху дворно место или друг недвижим имот. Предмет на настоящото дело е ограниченото вещно право на преминаване / сервитут/ на съоръжение на транспортната инфраструктура. Съдът е отбелязал, че не е налице обективен идентитет между приключилото дело и настоящото. Въпросът за право на преминаване би се поставил само ако претендиращият това право не е собственик. Собственикът притежава правото да ползва имота си ако не се е разпоредил с него в полза на трето лице. Правото на преминаване е различно от правото на собственост. В този смисъл съдът не се е позовал на мотивите на влязлото в сила решение, а е изследвал пределите на силата на присъдено нещо и съобразно съдебната практика е определил липсата на обективен идентитет. Съдът не е приемал въз основа на мотивите на влязлото в сила решение определен факт за доказан, поради което не е постановил решение в противоречие със съдебната практика, според която мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо и установително действие. По тези съображения, първия поставен въпрос не определя изхода от спора.
В допълнение на изложеното, отразяване в кадастралната карта на „съоръжение на техническата инфраструктура” се предвиди едва с изменението на ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./ / чл. 23 ЗКИР/, т.е. до този момент не отразяването им не съставлява грешка или непълнота и не би могло да е предмет на иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР. Вярно е, че искът по чл. 53, ал.2 ЗКИР е иск за собственост, но основан на грешка или непълнота на КК /незаснемане, или неправилно заснемане на недвижим имот или част от него/. Искът по приключилото гр.д.№ 1060/2006 г. на ЯРС е предявен именно с твърдения за грешка в КК и макар в описанието на имота да е посочено и ж.п. отклонението, то служи само като описание на реалната част от него, предмет на иска. Към момента на предявяване на иска по гр.д.№ 1060/2006 г. на ЯРС и до приключване на делото, предмет може да бъде правото на собственост върху дворното място, а не върху съоръжението, което не е подлежало на отразяване в КК.
Съдът е изпълнил задължението си да прецени релевантните доказателства по отделно и в съвкупност и да обсъди всички възражения на страните. Обоснован е извода си, че ищецът е собственик на основание покупко-продажба, а праводателите му са придобили собствеността върху имота на основание съдебно решение по административен спор, влязло в сила на 24.12.2001 г. Физическите лица са обезщетени с реално връщане на национализирания имот от наследодателя им, но в процедура по ЗОСОИ. Ответникът обаче се позовава на придобивна давност за правото на преминаване, а не за правото на собственост, което подлежи на възстановяване. Сервитутите, възникнали преди реституцията, ако не са пречка за възстановяване на собствеността, както е предвидено в пар.1в ППЗСПЗЗЗ, запазват действието си / например сервитутите, възникнали по Закона за електростопанството и съществували към влизане в сила на ЗЕЕЕ от 1999 г. /отм/ / чл.60, ал.2, т.1 / и ЗЕ / пар. 26/ и ЗВ / по аргументи, изложени в Р № 46/25.04.2016 г. по гр.д.№ 5578/2015 г. І гр.о., с което се приема, че „правото на водопрекарване за изградените водопроводни съоръжения в имоти, които са били държавна собственост, но впоследствие са били реституирани, възниква в полза на държавата, на общините или на В и К дружествата, по силата на самия акт за реституция, когато реституцията е по административен ред /решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ или решение за отмяна на отчуждаването по ЗВСНОНИ. по ЗПИНМ, ЗЗТСУ, ЗДИ и ЗС/ или от момента на влизане в сила на реституционния закон, когато реституцията е по силата на закона /например при реституция по ЗВСОНИ/”. Изводът от изложеното е, че по втория формулиран въпрос от първата група, решението не е постановено в противоречие със съдебната практика, а в съответствие с нея.
Дори да се приеме, че ответното дружество може да противопостави придобивна давност, от влизане на решението по адм. д. № 707/2001 г. – м. 12.2001 г., до издаване на нот. акт, с който е признато правото на преминаване на ответното дружество – 23.04.2012 г., десетгодишния срок по чл. 79 ЗС е изтекъл. Нанасянето на имота в КК не е елемент от фактическия състав на реституцията по ЗОСОИ и няма вещно действие, а вещно правна защита на реституирания имот е възможна и преди нанасянето на имота в КК – т.2 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС. Само докато правоимащият не може да защити правото си, давност не тече, т.е. до реалната му реституция. Същевременно предявяването на иска по чл. 53, ал.2 /първоначална редакция/ ЗКИР не е прекъснало течението на давността, защото ищецът не може да прекъсне собствената си давност. Фактическото разрушаване на част от ж.п. отклонението е след изтичане на придобивната давност, т.е. когато ответникът вече е придобил правото на преминаване. Подаването на жалби в прокуратурата по принцип не прекъсва давността. То може да доведе до това владението да не е спокойно, но в случая жалбите до прокуратурата и извършените проверки по образуваните производства са след 2012 г., когато ответника вече е придобил правото на преминаване чрез ж.п. отклонението. По тези съображения не се допуска касационно обжалване по третия въпрос от първата група. В допълнение към изложеното, така формулиран, той не е правен, а фактически, а изводите на съда в обжалваното решение съответстват на фактите по настоящия спор и не противоречат на съдебната практика.
За да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.3 ГПК следва формулираните въпроси да са правни и да са от значение за изхода от спора, да изискват прилагане на правна норма или правен институт, които да са неясни и да се нуждаят от тълкуване, да няма съдебна практика по тях или ако има такава, тя да е неправилна или неадекватна с оглед обществените отношения.
Нормите на чл. 53 ЗС допуска ограничение правото на собственост с оглед благоустройствени мероприятия. Предвидените в законите / а не само в ЗС / вещни права върху чужда вещ могат да се придобиват чрез всички способи, предвидени в чл. 77 ЗС – правни сделки, по силата на закона и по давност – чл. 55 ЗС. Владението върху сервитут се ползва с посесорна защита съгласно чл. 75 ЗС. Тези норми са ясни и категорични, а ако през годините са съществували неясноти, те са преодолени от съдебната практика и не се нуждаят от тълкуване. Относно отделните сервитути, предвидени в различни закони предвид спецификата на конкретния сервитут има съдебна практика.
По първият въпрос от тази група има съдебна практика. В решение № 76 от 25.12.1980 г. по гр.д. № 51/80 г. на ОСГК е прието, че е допустимо да се придобие ограничено вещно право на преминаване през чужд имот чрез правна сделка или по давност за неурегулирани поземлени имоти, каквито са процесните към момента на изграждане на ж.п. отклонението. С Решение №169/18.06.2014, ВКС, І ГО по гр.д. № 7213/2013 г. е прието, че съществуват отделни закони, уреждащи правото в чужд имот да се изгради и притежава съоръжение, което не е сграда нито част от сграда, в които закони това право е наречено „сервитут” или „право на строеж”, но с това не се променя неговото вещноправно естество, то може да е или вещна тежест – поземлен сервитут, или ограничение на правото на собственост за благоустройствени цели. Относно възникването на сервитут за ж.п. отклонение разяснения са дадени в цитираното по-горе Р №241/01.11.2016 г. на ВКС по гр.д.№1185/2016 г., IV ГО. Наличието на съдебна практика по първите два въпроса и яснотата на чл. 55, във вр. с чл. 77 и чл. 11 ЗС и на чл. 75 ЗС са основанията да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение по първите два въпроса от втората група. В допълнение следва да се посочи, че право на преминаване чрез ж.п. отклонение е предвидено още в чл. 53е ЗПИНМ, а в последствие в чл. 208-210 ЗТСУ / отм/ е предвидена възможността да се учреди право на преминаване през чужд урегулиран имот за прокарване на отклонения от мрежи по административен ред, когато няма друга възможност. Линейните съоръжения обичайно преминават през повече имоти, собственост на различни лица. Ген. планът на складовата база ведно с ж.п. отклонението, което я ползва е функционално свързано с нея. Изграждането им е предвидено както с решението на Комисията по земята, така и с одобрения с решение на Общинския народен съвет още през 1985 г. ген. план, който изпълнява функциите на регулационен план за терена, отреден за производствени нужди, и определя какво ще се застроява в терена, отреден за съответното предприятие и/или благоустройствено мероприятие. Законността на изграденото отклонение ведно с цялата складова база е установена с акта на държавната приемателна комисия от 14.09.1992 г. на л. 71-72 от делото на РС. С изграждането на предвиденото съоръжение /ж.п. коловоз /отклонението/ е възникнало правото на преминаване през чужд имот за собственика на съоръжението, което съгласно чл. 77 във вр. с чл. 55 ЗС и чл. 111 ЗС може да се придобие и по давност от друг правен субект, придобил същото съоръжение. Законът за железопътния транспорт предвижда възможност подобни ж.п. коловози, съставляващи отклонения от националната железопътна мрежа да принадлежат на ведомства и дружества и предприятия.
Предвид наличието на нормативна уредба относно право на преминаване през чужд урегулиран имот за прокарване на отклонения от мрежи по административен ред, когато няма друга възможност, не се допуска касационно обжалване по втория въпрос от втората група.
Следващият въпрос от тази група е свързан с преценката дали действията на ползване на ж.п. отклонението съставляват „търпими действия” доколкото те се осъществяват без противопоставянето на собственика.
Търпими според правната теория и съдебна практика са всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство на собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или предполагаемото му съгласие. Това са действия за които може да се допусне, че собственика би търпял да се извършват поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие. Характеризират се с откъслечност и несистемност – преминаване през имота, складиране на материали докато трае строежа. Те са действия, а не фактическа власт и по това се различават от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване на вещни права по давност. /виж Р № 483/11.12.2012г. по гр.д.№ 493/2012г. І гр.о.8, Когато търпимите действия не са откъслечни и несистемни, а по съдържание се покриват със съдържанието на вещно право, те могат да съставляват упражняване на фактическа власт и при наличие на анимус – да доведат до придобиването му по давност. / Р №679/11.04.67г. по гр.д.№2077/66г. на ВС, І ГО, Р № 399/24.10.2011г. гр.д.№ 1203/10.І гр.о. / Наличието на съдебна практика по този въпрос изключва допускането до касационен контрол по него. В конкретният случай ответника не е извършвал откъслечни и несистемни действия, които да се квалифицират само като търпими. Процесното ж.п. отклонение е функционално свързано със складовата база и обслужва само нея. То е необходимо за функционирането на базата. Представените договори за експлоатация и поддържане на ж.п. отклонението и товарителници показват трайно упражняване на фактическа власт върху ж.п. отклонението от ответника и анимус, че то е негова собственост, т.е. доказани са елементите на владението, а не търпими действия, реализирани от ответника. Тъй като и фактите по делото не кореспондират на този въпрос, не се допуска касационно обжалване по него.
Спорът по делото е за частта от ж.п. отклонението, преминаваща през имота на ищеца / 53 м. от общо 382 м. / За друга част, коловозът преминава през общински и държавни имоти, като за имот 202 е отречено правото на реституция по ЗСПЗЗ на физически лица поради това, че върху частта от имота с площ 209 кв.м. преминава ж.п. отклонението, което съставлява реализирано обществено мероприятие, не позволяващо реституция, съгласно чл. 10 б ЗСПЗЗ. / решение № 164/26.01.2017 г. по гр.д.№ 5800/2015 г. на ВКС, І гр.о./ Няма данни за други спорове, касаещи процесното ж.п. отклонение по повод преминаването му през други имоти. Затова не може да се приеме, че владението е само за частта, преминаваща през имота на ищеца, поради което формулираният четвърти въпрос от тази група е неотносим към спора и неопределящ изхода от спора. Факта, че другите имоти, през които преминава процесния ж.п. коловоз са държавна и общинска собственост не променя извода, че е придобито правото на преминаване през тях от ответното дружество, тъй като с пар.1 от ЗДЗС е спряло течението на давността за придобиване правото на собственост. Този текст не се отнася за сервитутните права, а и ж.п. отклонението е изградено по решение на държавни органи по време когато държавната собственост бе общонародна и нямаше общинска собственост за обслужване на складова база на предприятие по Указ № 922. Към настоящия момент няма данни държавата или общината да оспорват правото на преминаване на ж.п. отклонението през техните имоти.
Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2 пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението. Като такава сочи това, че съдът не е съобразил нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, която с обратна сила заличава изтеклата давност за реституирани имоти до 23.11.1997 г.
Неправилно е решението ако е постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и/или ако е необосновано / чл. 281, т.3 ГПК/ . Неправилността е очевидна, ако порока е в особено тежка степен в някое от тези три форми, при която не биха се спазили изискванията на чл. 121 и 122, ал.1 от Конституцията на РБ за осигуряване равенство на страните и условия за състезателност, за установяване на истината, за мотивиране на съдебните актове и осигуряване правото на защита.
Очевидна е неправилността на решението, когато са нарушени императивни материално правни норми, защото те осигуряват изискването за законност и са в общ интерес. В случая като нарушена се сочи нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. Нормата е императивна, но изводът за основателност на възражението за придобивна давност е изводим и без приложението на тази норма предвид установения период на владение. Както се посочи по-горе периода след постановяване на решението по административното дело – м. 12.2001 г. до снабдяване с нот. акт, с който е признато правото на преминаване – 23.04.2012 г. е достатъчен за придобиване по давност. Така и без да се отчита периода на владение, който е заличен с обратна сила с нормата на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ, периода на владение е достатъчен за придобиване правото на преминаване през чужд имот по давност. Това означава, че възивното решение не е постановено при сочената от касатора очевидна неправилност, поради което и на това основание не се допуска касационно обжалване.
Или в обобщение, обжалваното въззивното решение не е постановено в противоречие със съдебната практика. Напротив, съдът се е съобразил и е цитирал приложимата съдена практика относно правото на преминаване, което следва собствеността на линейното транспортното съоръжението. Не е налице и наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК, тъй като поставените въпроси са изяснени в теорията и съдебната практика, а други са неотносими към спора. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Поради това не се допуска касационно обжалване на нито едно от наведените основания за допускане. Съобразно този резултат и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да се присъдят претендираните от него деловодни разноски до доказаният размер с договорът за правна помощ и приложените към него фактура и платежно нареждане в размер на 5880 лв., посочени в списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 68 от 07.06.2018 г. по гр.д.№ 113/2018 г. на Окръжен съд – Ямбол по касационна жалба, подадена от „Маргарита” ЕООД с ЕИК 128562673, със седалище гр. Ямбол
Осъжда „Маргарита” ЕООД с ЕИК 12562673, със седалище гр. Ямбол да заплати на „Папас – Олио” АД ЕИК 838175022 със седалище гр. Ямбол деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 5880 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: