Определение №303 от 13.7.2009 по ч.пр. дело №197/197 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №. 303
 
 
                                     София.13.07.2009 г.
 
 
                                     В   ИМЕТО   НА    НАРОДА
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание   на девети юли  през две хиляди и девета  в състав:
 
            ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА    
 
                                              ЧЛЕНОВЕ:     СВЕТЛАНА КАЛИНОВА    
                                                                                 
                                                                 ЗДРАВКА  ПЪРВАНОВА
 
 
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията  ПЪРВАНОВА
ч. гр. дело № 197/2009 г.
 
Производството е образувано е по частна жалба на Й. Л. П., гр. С., срещу определение № 64 от 09.03.2009г. по гр.дело №15/2009г. на Смолянския окръжен съд, с което е върната въззивната му жалба вх. № 2288/28.11.2008г. срещу решението по гр. д. №162/10.11.2008г. на Районен съд – Ч.
Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е нищожно, недопустимо и неправилно. Нищожността следва от това, че не е подписано определението, с което е оставена без движение въззивната жалба от съдебния състав. Неправилността следва от това, че въззивникът е внесъл дължимата държавна такса, но жалбата е върната, поради неизпълнение на това законово изискване.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена е срещу обжалваемо определение, постановено от въззивния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Й. Л. П. е обжалвал с въззивна жалба решение по гр. д. №162/10.11.2008г. на Районен съд – Ч. , постановено по предявения срещу него иск с правно основание чл.28, ал.3 СК, с което за Е. И. Д. е определен по-голям дял от придобитото от брака на страните общо имущество в съотношение 8/10 идеални части за Д. и 2/10 ид.ч. за него. Към въззивната жалба жалба е приложил документ, удостоверяващ внесена по сметка на въззивния съд държавна такса в размер на 40 лева. С определение от 02.02.2009г. състав на Смолянския окръжен съд е дал указания на жалбоподателя да довнесе държавна такса в размер на 3 736, 40 лева. Прието е, че с иска се претендира дял от общото имущество на бившите съпрузи, което има парична стойност, установена с експертиза. Въз основа на тази стойност следва да бъде внесена и държавната такса за въззивното обжалване. Жалбоподателят е подал молба да бъде освободен от внасяне на така определената такса, но с определение от 06.03.2009г. на П. на съда искането е отхвърлено. Впоследствие е постановено обжалваното определение.
Неоснователни са доводите за нищожност и недопустимост на обжалвания акт, тъй като е постановен от надлежен съдебен състав на въззивния съд, действащ в правомощията си на въззивна инстанция. Определението обаче е неправилно. По начало искът по чл.28, ал.3 СК не е насочен спрямо отделни имуществени права от СИО и има за предмет винаги цялото имущество, придобито по време на брака. Субективното потестативно право за по-голям дял е единно и неделимо, макар и съдържанието му – семейното имущество, до което се отнася, да е делимо. Съдът трябва да се произнесе по съществуването или не на субективното потестативно право за цялото имущество. Това право не се оценява по стойността на вещите и правата, влизащи в имуществото с оглед определяне цената на иска. Държавната такса, която се събира по този вид искове, съгласно чл.55 ГПК /1952г./, при действие на който е започнало производството, следва да се определи като за неоценяеми искове, тъй като не е налице нито една от хипотезите на чл.55, ал.1. При това положение държавната такса е била внесена още към момента на подаване на въззивната жалба, поради което на жалбоподателя са дадени незаконосъобразни указания да довнесе държавна такса в размер на още 3 736, 40 лева.
Изложеното обуславя отмяна на обжалваното определение за връщане на въззивната жалба и връщане на делото за по-нататъшни процесуални действия.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОТМЕНЯ определение № 64 от 09.03.2009г. по гр.дело №15/2009г. на Смолянския окръжен съд, с което е върната въззивна жалба вх. № 2288/28.11.2008г. на Й. Л. П., гр. С., срещу решението по гр. д. №162/10.11.2008г. на Районен съд – Ч.
ВРЪЩА делото на Смолянския окръжен съд за по-нататъшни процесуални действия.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
2.
 

Scroll to Top