ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
гр. София, 15.06.2009 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд – трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 юни през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдия 3. Атанасова
ч. гр.д. № 312 по описа за 2009 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. И. Ч., чрез адв.пълномощника К. А. срещу определение, постановено в с.з. на 14.04.2009 г. по гр.дело № 807/2008 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение по гр.дело № 3734/2006 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по гр.дело № 3734/2006 г. на СРС и по гр.дело № 807/2008 г. на СГС, поради отказ от исковете. Жалбоподателят мотивира доводи за отмяна на постановеното определение, като недопустимо, тъй като въззивната жалба на ищцата е подадена срещу решението на СРС по предявени иск с пр.осн.чл. 99,ал.1 от СК само в частта на вината. Според жалбоподателя решението на районния съд в частта му, с която е прекратен брака, поради дълбоко и непоправимо разстройство е влязло в сила и неправилно съдът го е обезсилил и в тази част при направения отказ от иска от ищцата.
Ответницата по жалбата И. В. Ч. не е изразила становище по частната жалба.
Настоящият състав на ВКС Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя и съобразно правомощията си по чл. 278, ал.1 и сл. от ГПК приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:
Производството пред въззивния съд по гр.дело № 807/2008 г. на Софийски градски съд е било образувано по подадена въззивна жалба от ищцата И. В. Ч. срещу решение от 07.11.2008 г. по гр.дело № 3734/2006 г. на Софийски районен съд, с което се е произнесъл по предявени искова с пр.осн. чл.99,ал.1 от СК, чл.82, ал.1, чл.106,ал.1 и чл.107,ал.1 от СК.
В съдебно заседание на 14.04.2009 г. ищцата-жалбоподател е заявила, чрез адвокат-пълномощника си, че се отказва от предявения иск с пр.осн.чл.99, ал.1 от СК и от останалите обективно съединени искове и е поискала да се обезсили изцяло първоинстанционното решение.
За да постанови определението си въззивният съд е приел, че с въззивната жалба на ищцата И. В. Ч. е обжалвала изцяло постановеното решение на Софийски районен съд по гр. д. № 3734/2006 г., поради което последното не е влязло в сила. Според съда отказа от предявените искове е валиден и на това основание е обезсилил изцяло първоинстанционното решение, и е прекратил производството по делото.
Определението на съда е правилно.
С решение от 07.11.2008 г. по гр.дело № 3734/2006 г. Софийски районен съд е прекратил брака между жалбоподателя-ответник Г. И. Ч. и ищцата И. В. Ч., сключен на 10.11.1989 г. в гр. М., СССР, като дълбоко и непоправимо разстроен с развод на осн.чл.99, ал.1 от СК и е обявил, че вина за разстройството на брака има И. Ч. Със същото решение съдът е предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната И. Г. Ч. на майката И. Ч. , като е определил режим на лични контакти между бащата Г. Ч. и малолетното дете И. Със същото решение съдът е осъдил Г. Ч. да заплаща на малолетното дете И, чрез законния представител майката И. Ч. месечна издръжка в размер на 100 лв. и е отхвърлил иска по чл.106, ал.1 от СК за предоставяне родителските права по отношение на З. Г. Ч. , родена на 06.03.1990 г., като неоснователен. Съдът е осъдил Г. Ч. да заплати на пълнолетната си дъщеря З. Г. Ч. за месечна издръжка за времето от 04.10.2006 г. до 06.03.2008 г. в размер на общо 2160 лв., като е отхвърлил иска до пълния размер от 1300 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил иска по чл.107, ал.1 от СК за предоставяне ползването на семейното жилище само на жената, предявен от И. Ч. , като неоснователен и е предоставил ползването на семейното жилище съвместно и на двамата съпрузи, като е разпределено ползването съобразно посоченото в решението. Съдът е допуснал промяна на фамилното име на жената, както и е отхвърлил иска на И. Ч. за запазване на фамилното име след прекратяване на брака.
Постановеното решение на първоинстанционния съд е по предявени искове от И. В. Ч. с пр.основание както следва –
брачен иск с пр.осн. чл.99, ал.1 от СК и небрачни искове с пр.осн.чл.106, ал.1 от СК, чл.82, ал.1 от СК и чл. 107,ал.1 от СК, както и иск за запазване на фамилното име на жената след прекратяване на брака брака.
Срещу решението на районния съд в неговата цялост ищцата е подала въззивна жалба. В съдебно заседание на 14.04.2009 г. пред въззивния съд И. Ч. е заявила, чрез адв.пълномощника, че се отказва от предявените искове и иска обезсилване на постановеното решение от СРС. Правилно въззивният съд е преценил, че въззивното решение не е влязло в сила, тъй като е обжалвано изцяло от ищцата. Поради това съдът е направил обоснования извод за наличие на валиден отказ от иска при спазване разпоредбите на чл.119,ал.1 от ГПК/отм./, по който ред е било производството по делото.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното решение е обжалвано изцяло от ищцата, включително и в частта му относно вината, която е част от основанието за прекратяване на брака с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. Решението на районния съд не е влязло в сила нито в частта му по прекратяване на брака, нито в частта относно вината, поради което направеният отказ от брачния иск не засяга влязло в сила решение. Още повече, че решението за развод може да се обжалва и от ищеца, за да запази брака си, като се откаже от брачния иск пред втората инстанция.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и е прекратено производството по делото следва да се потвърди. Доводите в частната жалба за недопустимост на постановеното определение в частта му, с която е обезсилено решението на СРС по прекратяването на брака и е прекратено производството в тази част са неоснователни. Както се посочи следва да се вземе предвид, че ищцата в обстоятелствената част на въззивната жалба е изложила доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение на СРС във всичките му части, включително и в частта за вината за дълбокото и непоправимо разстройство. Искането във въззивната жалба също е за отмяна на решението на СРС изцяло. Следователно не е налице влязло в сила решение и ищцата може да се откаже от иска и пред въззивната инстанция на осн.чл.119,ал.1 от ГПК/отм./. Поради отказ от иска съдът е десезиран от спора между страните и правилно първоинстанционното решение е обезсилено изцяло и е прекратено производството по делото.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение, постановено в с.з. на 14.04.2009 г. по гр.дело № 807/2008 г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено
решение по гр.дело № 3734/2006 г. на Софийски районен съд и е прекратено производството по гр.дело № 3734/2006 г. на СРС и по гр.дело № 807/2008 г. на СГС, поради отказ от предявените искове. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: