О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 16.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари , две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : ЕМИЛ ТОМОВ
Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3590/2018 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Й. П. Т. ,чрез пълномощник адв. С. Н. срещу решение от №580 от 25.04.2018г по в.гр.дело № 500/2018г. на Окръжен съд –Пловдив , с която след частична отмяна на решение № 207 от 17.01.2018г на ПРС ,произнесено в трудов спор по обективно съединени искове на касатора за неплатено трудово възнаграждение за периода м.септември 2015 г., м.октомври 2015 г., ноември 2015 г., януари 2016 г., м.април, май и юни 2016 г., януари 2014 г. в размер на общо 2046,31 лв. , както и сумата 7633лв. на основание чл.215КТ за неплатени комантировъчни пари по 27 евро на ден за командировка чужбина (ЕС) съгласно чл.31 от НСКСЧ, в периода 16.09.2015 г. до 22.12.2015 г. и 12.02.2016 г.- 07.07.2016 г. ведно със законната лихва върху главниците . Въззивният съд е отменил изцяло решението в частта по присъдено на основание чл. 128 КТ и е отхърлил иска в предявения размер от 2046,31 лв,тъй като въз основа на приета по делото и неоспорена счетоводно- икономическа експертиза е прието ,че за процесния период трудовото възнаграждение на ищеца е било изплатено напълно на 31.08.2017г с платежно нареждане, а ищецът не е доказал твърдението си че не е получил плащането поради закриване на сметката си Същият не е оспорил представените като писмени доказателства преводни нареждания по тази сметка . Първоинстанционното решение е отменено,съответни искът по чл. 215 КТ е отхвърлен за разликата над сумата 2660 лв до размера на присъдените от ПРС 7633лв командировъчни пари,като въззивният съд е изтъкнал недоказаното от страна на ищеца обстоятелство ,че е изработил претендираните 98 дни за 2015г в условията на командироване в ЕС, при липса както на командировъчна заповед ,така и на отчет от негова страна за това време и при наличие на доказателства- показания на свидетел ,че тогава ищецът е работел с ремарке на друга фирма и казал на свидетеля че работи за нея ,т.е за себе си. За исковия период на 2016г. въззивният съд е приел че ищецът е бил командирован, като ответникът е заплатил 8 500 лв, два от преводите на сума от 3000 лв и на сумата 400 лв са били служебен аванс. Независимо от спора дали са били отчетени като аванс,тези плащания не са командировъчни пари, а при дължими по НСКСЧ за установеното време на командироване 7760 лв ответникът е заплатил 5100 лв, поради това дължи само разликата от 2660лв ,а не приетият от първоинстанционния съд размер.
В жалбата се съдържа оплакване за съществено процесуално нарушение поради неправилното възприемане заключение на вещо лице и неправилния извод на съда , за извършени от длъжника плащания основан само на това заключение,както и за необоснованост на извода ,че ищецът бил работел за себе си , при положение че за този период е бил в трудово правоотношение с ответника и е международен шофьор . В изложение, касаторът се позовава единствено на чл.280 ал. 2 ГПК , като изтъква очевидна неправилност на въззивното решение в тези две в две насоки.
Отговор е постъпил от ответника „Идеал- транс БГ” ЕООД .Не се касае за очевидна неправилност и съдът не е основал изводите си само на заключението.Има обвързаност на доказателствената стойност на 3 бр. преводни нареждания за удостоверяване на банкови плащания ,които не са оспорени . Съдът е обсъдил показанията на свидетел , доведен от ищеца. Претендира разноски.
Върховен касационен съд ІІІ г.о намира касационната жалба за недопустима в една част . Искът по чл. 215 КТ е бил обективно съединен с иск а за неизплатено трудово възнаграждение без да е обусловен от основателността му.Затова цената на всеки от обективно съединените искове следва да се прецени самостоятелно при предпоставките по чл.280 ал.3 ,т.1 ГПК.Цената на иска по чл.128 т.2 КТ е 2046,31 лв , под размера посочен в чл.280 ал.3,т.1 ГПК и е определяща за извода,че касационно обжалване на въззивното решение в тази част не е допустимо,съответно в тази част касационната жалба следва да се остави без разглеждане .
В останалата част касационната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество ,тъй като не се констатира очевидна неправилност на въззивното решение. Основания за допускане до касация,посочени в чл. 280 , ал.1 ГПК касаторът не е изтъкнал.Съображенията на защитата се изразяват в теза, че въззивният съд не е трябвало да възприема като обвързващо неоспореното заключение на вещо лице по назначената ССЕ,но съдържанието на решението не обективира подобен подход. Заключението в констативнана му част е основано на представени като писмени доказателства по делото (в съдебно заседание на 08.11.2017г пред ПРС)платежни документи и извлечения от преводи по сметка в Банка ДСК и вторична счетоводна документация, които освен че са проверени от вещото лице, не са оспорени.Становището на пълномощника на ищеца е същите да се приемат като писмени доказателства, а те са доказателства за плащане. Изводът ,че за исковия период на 2015г,за 98 дни командировка вземане на основание чл. 215 КТ за неизплатени командировъчни пари не се доказва от ищеца,не е основан единствено на оспорваните от касатора съображения,които в една част действително се основават на индиции, а не на преки доказателства.Липсвала е обаче командировъчна заповед, безспорно не е даден и отчет от ищеца като командирован, нито са представени документи за разходи от негова страна,което е и решаващото съображение на съда да отхвърли иска за процесния преиод. Значението на тези обстоятелства за изхода на делото, когато режима на чл.121,ал.3 КТ(респ. Директива 76/71/ЕО) не е приложим, не е издадена заповед съгласно чл.5,ал.2,т.6 от НСКСЧ,нито е бил представен отчет,а работодателят оспорва командироването за исковия период макар работникът или служителят да е пребивавал в чужбина, въззивният съд е съобразил съгласно практиката на ВКС в решение №142/2012г. по гр.д №1324/2011г ІІІ г.о на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК .
Тезата за очевидна неправилност не държи сметка за приложените в процеса правила за доказателствена тежест и на обстоятелственото изследване на фактите от значение за спорното право, обусловило изводите на въззивния съд.Очевидна неправилност на въззивно решение може да обоснове касационно обжалване ако съдът се е позовал на несъществуваща или отменена правна норма, не е приложил императивна материално правна норма уреждаща спорни правоотношения , грубо е нарушил правилата на формалната и правна логика при обосновка на изводите си ,или е нарушил основополагащи процесуални правила ,гарантиращи правилността на съдебния акт, което в случая не се констатира .
Следва да се присъдят разноски на ответника ,съгласно договор за правна помощ за заплатено в брой възнаграждение от 700 лева
Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без разглеждане касационната жалба на Й. П. Т. срещу решение от №580 от 25.04.2018г по в.гр.дело № 500/2018г. на Окръжен съд –Пловдив в частта , с която е отхвърлен иска на Й. П. Т. от [населено място] срещу „Идеал- транс БГ” ЕООД [населено място] за неизплатено трудово възнаграждение в размер на 2046,31 лв.
Определението в тази част подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба , в седемичен срок от съобщението
Не допуска касационно обжалване на решение от №580 от 25.04.2018г по в.гр.дело № 500/2018г. на Окръжен съд –Пловдив в останалата част
Осъжда Й. П. Т. от [населено място] да заплати на „Идеал- транс БГ” ЕООД [населено място] сумата 700 лева разноски в настоящето производство
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .