О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 17.03.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 22.02.16 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №621/16 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на М Х. и Ц. Л. срещу въззивното решение на Окръжен съд Враца /ОС/ по гр.д. №560/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от М Х. срещу касаторите по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79 ЗЗД – признато е, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 3 750 евро по договор за заем, сключен с М Х. на 30.07.09 г., , ведно с лихва за забава от подежа на вземането по договора за заем- 17.06.11 г. в размер на 2 497 лв. и със законната лихва върху главницата. Вземането по договора за заем е прехвърлено от заемодателя на ищеца с договор за цесия от 10.09.09 г. и е присъдено на цесионера със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторите се позовават на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намират, че въпросът: Може ли да се счете, че получаването на препис от исковата молба / на цесионера/ и приложеното към нея уведомление за цесията/ на цедента/, представлява надлежно съобщаване на цесията на длъжника? – е решен от въззивния съд в противоречие с р. по гр.д. №12/09 г. на второ т.о. на ВКС и ТР №1/54 г. на ОСГК на ВС, в които е прието, че следва да се изпълни въведеното от законодателя изискване цесията да бъде съобщена на кредитора от цедента/ стария кредитор/, защото само то създава достатъчна сигурност за длъжника относно прехвърлянето на вземането и обезпечава точното изпълнение на задължението на надлежния кредитор.
Въпросите: Искането за представяне на оригинали на документи / в случая на договора за цесия/по чл.193 ГПК представлява ли по своята същност и оспорване истинността на същите? и От кой момент цесионерът може да претендира обезщетение за забава върху главницата на прехвърленото вземане – от падежа на вземането по договора или от уведомаването на длъжника за извършената цесия ? – са от значение за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Допълнителните предпоставки на това основание не са обосновани по първия от въпросите, а във връзка с втория е посочено, че е налице непълнота в закона, тъй като „няма изрична разпоредба, която да урежда ясно и непротиворечиво правата на цесионера по отношение на обезщетението за забава върху вземането, предмет на цесията, за периода от падежа по договора за цесия до датата на уведомяване на длъжниците по вземането по см. на чл.99, ал.3 ЗЗД.”
Сочените основания за допускане на обжалването не са налице.
И по настоящото дело, както и по делото, разгледано с приложеното р. по т.д.№12/09 г. на ВКС, второ т.о., уведомлението, изхождащо от стария кредитор е приобщено по делото с прилагане на ч.гр.д. №713/14 г., където е представено в оригинал на л.11, а ответниците са го представили като получено от тях, заедно с договора за цесия към молба за спиране на изпълнението на л.19 от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. №6/14г. Молбата за спиране предхожда подаването на исковата молба на цесионера по настоящото дело, поради което следва да се счита, че към завеждане на иска за установяване на вземането изискването по чл.99, ал.3 ЗЗД е изпълнено, както е приел въззивният съд.
Вторият от въпросите не е от значение за спора, тъй като оригиналът на договора за цесия е представен по ч.гр.д. №713/14 г., а искането за представяне в оригинал на представен в заверен препис документ – чл.183 ГПК и оспорването на истинността на документа – чл.193 ГПК, са уредени в закона като различни по насока и последици процесуални действия. Във връзка с този въпрос, както вече беше посочено, не са обосновани и допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г.
Във връзка с третия въпрос не се установяват допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Материалноправната разпоредба на чл.99, ал.2 ЗЗД е ясна: Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Не се установяват затруднения и противоречия при прилагането й, видно от представеното с изложението на касатора р. по т.д. №12/09 г. на ВКС, второ т.о., с което обезщетение за забава върху главното вземане е присъдено за период преди съобщаването на цесията. В същия смисъл е и р. по гр.д. №685/09 г. на АС София, което не е допуснато до касационно обжалване с опр. по гр.д. №715/10 г. на ВКС, четвърто г.о.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Врачански окръжен съд по гр.д. №560/15 г. от 30.09.15 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: