О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр. София, 17.09.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдията Николова гр. дело № 917 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по подадената на 30.06.2011 год. касационна жалба от П. К. С. и И. Б. И. от [населено място], чрез пълномощника им адвокат М. Д., против въззивното решение № 676 от 19.05.2011 год. по гр. д. № 2169/2008 год. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила първоинстанционното решение от 25.07.2008 год. по гр. д. № 445/2007 год. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Н. П. С. и Н. Я. Н. искове за предаване на владението на поземлен имот № * по плана на новообразуваните имоти на с. о. „Б. – ю.”, [населено място], при описаните в решението граници и за заплащане на сумата в общ размер на 720 лв., представляваща обезщетение за ползването на имота от ответниците без основание в периода от 19.01.2002 год. до 19.01.2007 год., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
С оглед постъпването на касационната жалба при действието на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 год., в сила от 21.12.2010 год./, съгласно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за гражданските дела, същата се явява процесуално недопустима и образуваното касационно производство следва да се прекрати.
Видно от представеното в първоинстанционното производство и приложено на л. 26 от същото удостоверение за данъчна оценка на спорния имот, същата възлиза на сумата 10 154.90 лв. Съгласно действуващия към момента на предявяването на исковете закон – чл. 55, ал. 1, б. б. „а” и „б” ГПК /отм./, по искове за парични вземания цената на иска се определя от търсената сума, а по искове за собственост – от ? от данъчната оценка на имота, или същата възлиза в размер на 720 лв. по иска за обезщетението и 2 538.72 лв. по иска за собственост, т. е. и по двата обективно съединени иска същата е под предвидения размер от 5 000 лв., поради което и обуславя необжалваемостта на въззивното решение по тях пред касационната инстанция. С оглед на тези съображения и на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК подадената касационна жалба подлежи на връщане, с присъждане на направените и претендирани от ответниците разноски за настоящето производство, поради което и при условията на иззета компетентност на въззивния съд, по аргумент от чл. 7 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА касационната жалба на П. К. С. и И. Б. И. от [населено място], подадена чрез адв. М. Д. против въззивното решение № 676 от 19.05.2011 год. по гр. д. № 2169/2008 год. на Варненския окръжен съд и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 917/2011 год. на ВКС, ІІ г.о.
Осъжда П. К. С. и И. Б. И. да заплатят на Н. П. С. и Н. Я. Н. направените в настоящето производство разноски в размер на 400 лв. /четиристотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението от касаторите, на които да се изпрати препис от настоящето определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: