4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 303
София, 21.05. 2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори април две хиляди и петнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 1531/ 2015 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
М. И. Б. и П. И. И. чрез пълномощника им адв. Г.Ц. от АК М. са обжалвали въззивното решение на Окръжния съд В. № 2 от 07.01.2015г. по гр.д.№ 703/2014г.
Ответниците чрез пълномощника им адв. В.Л. са подали отговор, в който изразяват становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради необосноваване на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Окръжният съд [населено място] е потвърдил решението на Районния съд [населено място] № 108/14.03.2014 г. по гр. д. № 538/13 г., с което е отхвърлен иска за делба на жилище– апартамент в [населено място], ул. „Н. В. № 19 , вх. Д, ет. 3 ап. 57, с идентификатор № 12259.1017.49.5.20 по одобрената кадастрална карта на града. Въззивният съд е приел, че ищците М. И. Б. и П. И. И. не притежават права от делбения имот, защото той е прехвърлен от наследодателя и не е бил в неговия патримониум, а искането за възстановяване на запазената част на ищците на основание чл.30 ал.1 ЗН е неоснователно, защото разпореждането е възмездно поради симулативност на договора за дарение и прикритата с него продажба.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поставя правният въпрос дали е възможно в делбеното производство въз основа на възражение от страна на един от съделителите да се решават спорове по чл.17 ЗЗД. Въпросът е разрешен с предходното отменително решение на ВКС , първо гражданско отделение № 243 от 30.10.2014г. по гр.д.№ 3412/2014г., с което изрично са дадени указания на въззивния съд да се произнесе по възражението на ответниците, че дарението, предмет на нот.акт № 184 от 04.12.2007г. на Нотариус В. В. прикрива дарение. Съгласно изричната разпоредба на чл. 295 ГПК второто решение на въззивната инстанция може да се обжалва само за нарушения, допуснати при повторното разглеждане на делото, от което следва , че поставеният въпрос не може да служи като основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Тези съображения важат изцяло и за втория поставен в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правен въпрос дали е възможно една документирана сделка /дарение/ да бъде обявена за прикриваща само въз основа на едно декларативно твърдение, защото в предходното решение на ВКС изрично е посочено в тълкувателната му част по чл.291 ГПК, че разкриването на симулацията и установяване на действителните отношения между страните става чрез обратно писмо, което е създадено нарочно за случая и по съдържание разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Въззивният съд се е съобразил с това тълкуване , което представлява задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а това изключва приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Не се налага , а и касаторът не обосновава необходимостта от изоставяне на даденото тълкуване с цел точното тълкуване на закона и развитие на правото.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, касационното обжалване не следва да се допуска, а на ответницата А. И. П. на основание чл. 78 ал.3 ГПК следва да се присъдят направените от нея разноски за касационното производство в размер на 500 лв., представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.02.2015г.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение , на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжния съд В. № 2 от 07.01.2015г. по гр.д.№ 703/2014г.
Осъжда М. И. Б. и П. И. И. да заплатят на А. И. П. сумата 500 лв. /петстотин лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: