Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
3950_15_opr_288_14(4)zspzz_280(2)@286(1)p3gpc
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 23.10. 2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 3950 /2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по касационна жалба на Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. М. срещу въззивно решение № 5 от 05.01.2015 г. по гр.д. № 17006 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV г. възз. с-в., с което е отменено първоинстанционно решение и вместо него е постановено друго, с което е уважен иск на М. Ц. Б. и Я. Ц. Б. срещу касационните жалбоподатели с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ четири поземлени имота – четири ниви, индивидуализирани с номера по плана за земеразделяне, граници и площи. Те са в землището на кв. Ф..
Насрещните страни не са подали писмен отговор.
Настоящият състав намира, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване:
Разгледаните искове са с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за четири ниви.
Първоинстанционното и въззивното производство са се развили по ГПК от 1952 г. (отм.), т.к. исковата молба е подадена на 09.08.2004 г., съответна цената на исковете с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ, които са оценяеми, се определя съгласно разпоредбата на чл.55,ал.1,б.„б” ГПК от 1952 г. (отм.), съгласно която: Държавната такса се събира върху цената на иска, която се определя: (изм. на б. „б” – Изв., бр. 90 от 1961 г., доп. – ДВ, бр. 37 от 1996 г.) по искове за собственост и за сключване на окончателен договор – (върху) 1 /4 от данъчната оценка за облагане с данък върху наследствата, а ако няма такава – 1 /4 от пазарната цена на имота; Данъчната оценка (лист 6) за всеки от четирите процесни имота съответно е 1 121.80 лева, 354.80 лева, 427.10 лева, и 326.20 лева. Всяка от тези оценки, а и сборът на всички заедно, са по-ниски от 5 000 лева, а 1 /4 от тях е още по-ниска стойност.
Касационната жалба е подадена на 17.02.2015 г., видно от входящия номер върху нея. Следователно по отношение на касационното обжалване е приложимо правилото на чл.280,ал.2 ГПК в редакцията преди изменението, обнародвано в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г., т.к. съгласно § 14 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.50 от 03.07.2015 г., подадените преди влизането в сила на този закон касационни жалби се разглеждат по досегашните условия и ред.
Съгласно правилото на чл.280,ал.2 ГПК в приложимата редакция, приета с ДВ бр.100 от 21.12.2010 г., въззивни решения по граждански дела с цена на иска по-ниска от 5 000 лева не подлежат на касационно обжалване.
Съгласно чл.56 ГПК от 1952 г. (отм.) (както и съгласно чл.70 от действащия ГПК) цената на иска се посочва от ищеца и се определя най-късно в първото съдебно заседание по делото. В случая в първото съдебно заседание по делото (л.57) въпросът за цената на иска не е повдиган от ответниците, нито от съда и тя е останала неизменна в цялото производство.
При тези изводи Върховният касационен съд следва да приложи правилото на чл.286,ал.1,т.3 ГПК и да върне недопустимата касационна жалба.
С оглед изхода от това производство жалбоподателите нямат право на разноски. Насрещните страни не претендират разноски. Поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА касационната жалба на Р. З. Г., Д. В. Б., З. Т. З. и А. Т. М. срещу въззивно решение № 5 от 05.01.2015 г. по гр.д. № 17006 /2013 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV г. възз. с-в..
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му пред друг състав на Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2