3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
[населено място] 23. 03. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №6701 по описа за 2014год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Н. И. Н. и Г. А. Н., чрез процесуалния им представител адв.Н. Д.-Д., против решение от 10.02.2014г., постановено по в.гр.д. №275/2013г. на Апелативен съд-П., в частта, с която е потвърдено решение от 03.12.2012г. по гр.д.№1147/2010г. на Старозагорски окръжен съд, е уважено искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу Н. И. Н. и Г. А. Н..
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител инспектор Б., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Подадената обща касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част е потвърдено първоинстанционното решение в частта за уважаване искането на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД/отм./ срещу Н. И. Н. и Г. А. Н. за отнемане в полза на държавата на имущество на обща стойност 80 300лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите сочат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, по въпросите: „следва ли Комисията да спазва преклузивните срокове за подаване на първоначалното уведомление; може ли да се приемат косвените доказателства за удостоверяване на датата за започване на предварителната проверка на лицето; следва ли да бъде представено решението за образуване на производството по чл.13, ал.1, т.1 ЗОПДИПППД”. По поставените въпроси касаторите не са посочили и представили задължителна практика на ВКС, на която считат, че въззивното решение противоречи, поради което не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване. По наведените доводи, вкл. относно срока за внасяне на мотивираното искане в съда, при данните по делото настоящият съдебен състав не намира вероятност въззивното решение да се окаже недопустимо.
Касаторите считат, че с въззивното решение са разрешени въпроси: „как следва да се изчислява пазарната стойност на придобитото имущество през проверявания период; следва ли да бъде отнето имущество, след като не е спазена втората обсолютна предпоставка – придобитото имущество да е на значителна стойност по смисъла на §1, т.2 ДР на закона”. Вторият от поставените въпроси предпоставя неправилност на въззивното решение, която не може да бъде проверявана в производството по допускане на касационно обжалване. Освен това касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се за осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. В изложението има оплаквания за неправилност на въззивното решение поради противоречие с практика на ВКС, но не е не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2014г., постановено по в.гр.д. №275/2013г. на Апелативен съд-П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: