2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 303
София, 23.04. 2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на девети март две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 124/2012 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 1989 от 21.12.2011 г. по т.д.№ 1623/2011 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 364 от 07.04.2011 г. на Софийски градски съд, постановено по т.д.№ 3330/2010 г. С последното първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на касатора [фирма] за откриване на производство по несъстоятелност.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение поради наличие на всички отменителни основания, визирани в чл.281, т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК достъпът на въззивното решение до касация е обоснован с основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК по противоречиво разрешавания според касатора въпрос следва ли в производство по несъстоятелност освен доказателствата за финансовото състояние на длъжника да се представят и договорите, от които произтичат необслужените задължения. В подкрепа на твърдяното основание се сочат съдебни решения, постановени от различни по степен съдилища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т.2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК, поради което същата е процесуално допустима.
Предмет на делото е подадена от касатора молба за откриване на производство по несъстоятелност с наведени в нея твърдения, че дружеството е свръхзадлъжняло и не може да изпълни свое изискуемо задължение по търговска сделка – договор за кредит със „Стар маркетинг сървис лимитед”, регистрирано на Британските Вирджински острови, задължението към което търговско дружество възлизало на 762 200 щатски долара.
Първоинстанционният съд по несъстоятелността отхвърлил молбата по съображения, че молителят не е представил по делото сочения в нея договор, поради което не може да се направи извод за наличие на изискуемо негово задължение в посочения размер.
За да потвърди решението на Софийски градски съд, въззивният съд приел, че представените пред него три броя договори за кредит не установяват наличието на парични задължения на молителя по тях. Изложено е, че съобразно условията им, заемите се предоставят за срок от една година от постъпването им по банковата сметка на заемополучателя, доказателства за което реално получаване не били ангажирани. Като е отчетен реалния характер на договора за заем и при липсата на доказателства за получаването на заемните суми като условие за валидното възникване на задължение на молителя е направен извод, че така събраните по делото доказателства не установяват по основание негови парични задължения по смисъла на чл. 608 ТЗ. Изложено е, че наличието на такива задължения не се установяват и от приетото по делото заключение на ССЕ, според което краткосрочните задължения на дружеството към датите на падежите и по трите договора са нулеви, а освен това по делото липсват и доказателства за реалната стойност на активите на молителя, която сума следва да се има предвид при установяване на свръхзадължеността – чл.742, ал.1 ТЗ.
С оглед мотивите на атакуваното решение настоящият състав приема, че поставеният от касатора въпрос, макар и обсъждан от въззивния съд, не се явява значим по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като изходът на спора е обусловен не само от изводите по него, но и от липсата на доказателства за реалната стойност на активите му, относими към свръхзадължеността с оглед разпоредбата на чл.742, ал.1 ТЗ. Освен това по отношение на него не е налице и допълнителният критерий по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. В представените по делото съдебни актове този въпрос не е коментиран в противоречие с обжалваното решение. В същите е прието, че в процеса по молба за откриване на производство по несъстоятелност, респ. обявяване на такава спрямо длъжник размерът на задължението му се установява само доколкото да може да се прецени неговата неплатежоспособност, но конкретния размер на сумите, които той дължи на кредиторите си се установява в по-късен етап на производството, но след констатиране състояние на неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост. Следователно, въпреки въведеното в чл.628, ал.1 ТЗ изискване към молителя – длъжник да представи посочените в нея приложения, съдилищата не са обосновали извод, че същият е освободен от задължението да установи в процеса съобразно въведената с чл.154, ал.1 ГПК и чл. 621 ТЗ доказателствена тежест съществуването на изискуемо вземане на негов кредитор, произтичащо от търговска сделка.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1989 от 21.12.2011 г. по т.д.№ 1623/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: