О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София.23.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Първанова
ч. гр. дело № 5239/2013 г.
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и е образувано по частни жалби на Д. И. П., чрез пълномощника му адвокат М. А. и на С. К. П., чрез пълномощника и адвокат И. С., срещу определение от 28.05.2013г. по гр.д.№13021/2013г. на ВКС, І г.о., с което са оставени без разглеждане касационните им жалби срещу решение №521/11.01.2013г., постановено по гр.д. №910/2012г. на Благоевградския окръжен съд.
Жалбоподателите сочат, че съдът е постановил незаконосъобразно определение, тъй като решението подлежи на касационно обжалване с оглед посочената от ищеца цена на иска 20 000 лева.
Ответниците по частните жалби Н. Д. Т., С. Д. В. и З. Д. Г. оспорват същите в писмен отговор.
Частните жалби са депозирани в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Неоснователни са доводите в частните жалби относно неприложимостта на чл.280,ал.2 ГПК. В случая е приложима разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК /ред.ДВ,бр.100/21.12.2010г./, съгласно която не подлежат на обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лева. Паричната оценка на предмета на делото е цената на иска.Тя е определена съобразно разпоредбата на чл.69,ал.1,т.2 ГПК по данъчната оценка на вещното право, съгласно приeтото от първоинстанционния съд удостоверение №11.00-88/09.02.2011г. /лист 45 от делото/. От удостоверението е видно, че цената на процесния недвижим имот е 72,50 лева. По делото няма други данни, обосноваващи цена на иска над минимално определения в чл.280,ал.2 ГПК. Неоснователни са доводите, че цената на иска е 20 000 лева, тъй като така е посочена от ищеца и не е променяна от съда по реда на чл.70,ал.2 ГПК. Цената на иска в случая е данъчната оценка на недвижимия имот, приложена от ищеца, съобразно дадените от съда указания, която не е оспорена и е приета по делото. Ирелевантно е каква цена е посочил ищецът, след като е приложил оценката и след като въпросът не е повдиган впоследствие по реда на чл.70,ал.1 ГПК.При това положение въпросът за цената на иска не може да бъде преразглеждан, вкл. от касационната инстанция по повод допустимостта на касационното обжалване. Правилно съставът на ВКС, ІІ г.о. е приложил правните последици на чл.286, ал.1,т.3 ГПК с оглед недопустимостта на касационния контрол. Обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на производството и направеното искане на ответниците по частните жалби Н. Д. Т., С. Д. В. и З. Д. Г. следва да се присъдят направените разноски в размер на 200 лева по договор от 15.07.2013г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 28.05.2013г. по гр.д.№13021/2013г. на ВКС, І г.о.
ОСЪЖДА Д. И. П. и С. К. П. да заплатят на Н. Д. Т., С. Д. В. и З. Д. Г. разноски в размер на 200 лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: