1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 28.10.2016 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 4117 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.
С определение № 278 от 20.05.16 г. по ч. гр. д. № 266/16 г. на Великотърновския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на С. П. Б. срещу определение от 12.02.2016 г. по гр. д. № 551/15 г. на Павликенския районен съд, с което производството по предявения иск за установяване съдържанието на т. 4 от договор за наем от 01.02.2006г. е прекратено като недопустимо.
Въззивният съд е приел, че ищецът няма правен интерес от предявяването на иск за признаване за установено, че т. 4 от сключения между страните договор за наем на земеделска земя е със съдържание като т. 5, ал.1 от пълномощно от 26.01.2006г. Посочил е, че интерес от искова защита е налице, когато чрез избрания от ищеца способ може да се разреши съществуващ между страните правен спор, а преследваната цел в случая е изменение на съдържанието на договорна клауза, което не може да бъде постигнато по пътя на исковата защита. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца С. П. Б.. Жалбоподателят твърди, че предявеният иск е за тълкуване на клаузата на сключения договор във връзка с даденото пълномощно, с което да се разреши спорът относно арендното плащане, а не за изменението й. Счита, че изричната му воля за сключване на аренден договор с посочена клауза относно арендното плащане, съдържаща се в пълномощно № 17/26.01.2006г., е подменена в сключения договор, вписан на 01.02.2006г. в Служба по вписванията с № 162, том. I, рег. № 456. Това налагало тълкуване на договора във връзка с уговорките на даденото пълномощно, имащи характер на предварителна договореност.
Налице било основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по въпросите: 1. Допустимо ли е, при наличие на правна възможност при действието на специалния ЗАЗ и след като в качеството си на собственик и/съсобственик на земеделските земи съм имал възможност да сключа договор за аренда, за което съм подписал изрично по реда на чл. 38 ЗЗД пълномощно № 17/26.01.2006г., да се подмени волята ми от земеделския производител, без моето изрично съгласие да се сключи договор за наем на земеделска земя, подчинен на общите правила за наемния договор по ЗЗД, за срок от 10 години с подменени клаузи, в т. ч. и относно дължимото плащане.
2. Допустимо ли е от закона даденото пълномощно за сключване на договор за аренда да се конвертира от пълномощника ми в пълномощно за сключване на договор за наем на земеделска земя в нарушение на разпоредбите на чл. 229, ал.2 ЗЗД и чл. 38 и чл. 38 във вр. с чл. 39 ЗЗД. Допустимо ли е от закона да се подменят клаузи, /в т. ч. и на дължимото плащане/ от даденото от мен пълномощно по реда на чл. 38 ЗЗД без моето изрично съгласие. 3. Следва ли да се счита предявеният иск, че е иск за промяна на клауза от договор за наем на земеделска земя и на това основание да не бъде уважена подадената частна въззивна жалба.
4. Можe ли да се приеме от съда, че ищецът няма правен интерес от провеждането на производството по предявения иск, предвид това че ответникът твърди изрично, че плащането за ползването на земеделската земя е определено в размер на 10 лв. за целия срок на договора, а не както е предвидено в чл. 4 от договора, а именно: паричната равностойност равна на среден добив по пазарни цени. 5. Допустимо ли е, при дадено пълномощно за сключване на аренден договор, в сключения без знанието ми дългосрочен договор за наем на земеделска земя за максимално допустимия от закона срок от 10 години и еднолично определени от ответника клаузи по договора, да не е предвидена изрична клауза за ежегодно индексиране на плащането.
6. Как следва да постъпи съдът, когато ищецът-жалбоподател изрично е посочил в частната въззивна жалба, че посочената клауза –чл. 4 от сключения договор, с оглед твърдението на ответника за дължимо плащане от 10 лв. на дка, е противоречива. Следва ли да се направи тълкуване на тази клауза с оглед избягване на излишни по-нататъшни спорове и с оглед на това, че в сключения договор не е посочено изрично по никакъв начин как следва да се иска изменение на договора, в т.ч. и на размера на дължимото плащане.
7. Определянето на размера на дължимото плащане явява ли се следствие от определянето на характеристиките на договора, след като изрично в чл. 4 от него, освен твърдяното от ответника плащане в размер на 10 лв. на дка, е договорено и следното: „ Наемното плащане се извършва в натура в размер на 10 % от средния добив или стойността на полагащия се наем по пазарни цени на декар, в зависимост от категорията и добива, получен за годината“. 8. Допустимо ли е от закона по вече изплатен РКО – № 36/02.09.2011г. да се правят добавки – „+ аванс“ в нарушение на чл. 10 ЗСч, за да се обоснове авансово плащане по договор за наем на земеделска земя, което не е уговаряно в сключения договор и не е уредено в разпоредбите за наема чл. 228 – чл. 229 ЗЗД. Ответникът [фирма] оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не са налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
Единственият въпрос, който стои по настоящото дело, е процесуалноправен и той е за допустимостта на иск с петитум да се признае за установено, че клауза в договор, определен от страните като договор за наем на земеделска земя, уреждаща размера на дължимото плащане, има друго съдържание от вписаното и съвпада с текст в пълномощно, което урежда това плащане по различен начин. Материалноправните въпроси, свързани с валидността и тълкуването на спорната т.4 от процесния договор, не могат да бъдат разгледани в настоящото частно производство, тъй като те не са обуславящи за изхода на процесуалноправния спор за допустимостта на иска. Такива материалноправни въпроси са първи, втори, пети, седми и осми. По тях не може да се допусне касационно обжалване поради липса на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, а именно – въпросите да са обуславящи за изхода на частното производство.
Въпреки че е процесуалноправен, третият въпрос също не попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е принципен правен въпрос, изискващ разрешаване на определен правен проблем, който може да се постави и по други дела, а съдържа питане какъв е предметът на предявения по настоящото дело иск. Такова питане не може да се свърже с нито една от хипотезите по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. В случая съдът е приел, че предмет на делото е иск за установяване на съдържанието на т.4 от сключения договор между страните, като се цели един недопустим правен резултат – да се подмени това съдържание. Дори да се приеме, че предмет на иска е само тълкуване на клаузата на чл.4 от договора, както поддържа частният жалбоподател, то като резултат произнасянето по допустимостта на предявения иск ще бъде същото, тъй като тълкуването не може да бъде предмет на самостоятелен иск, то се извършва от съда по повод допустим иск за изпълнение на задължението за плащане по т.4 от договора. Същественото за настоящото производство е това, че по третия въпрос в изложението към частната жалба не би могло да се допусне касационно обжалване по изложените съображения.
Четвъртият и шестият въпрос също не могат да послужат като основание за касационно обжалване, тъй като под форма на въпрос те съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Тези оплаквания не могат да бъдат разгледани в производството по допускане на касационно обжалване. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №278 от 20.05.16 г. по ч. гр. д. № 266/16 г. на Великотърновския окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: