О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 29.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 14.03. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 628 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1. ГПК по повод постъпили касационни жалби и от двете страни срещу решение №553 от 03.04.2012 г. по гр.д.№3938/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, с което след отмяна на първоинстанционното отхвърлително решение, е уважен , предявеният от В. В. З., от [населено място], Общ. Д., срещу С., [населено място] иск с правно основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.282 КЗ за сумата 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на претърпяното на 27.12.2007 г. ПТП. За да отхвърли така предявения иск, Софийският градски съд е приел, че към момента на настъпване на процесното ПТП не е доказано наличие на застрахователно правоотношение с чуждестранно застрахователно дружество относно лекия автомобил ”Мерцедес Е 270 С” с италианска регистрация D.. Представената от ищеца „Зелена карта”/находяща се на стр.26 от първоинстанционното производство/, е за друг автомобил от същата марка „Мерцедес Е 270 С”, но с друг регистрационен №СС 343КЕ. Прието е още, че не е доказано и извършването на виновно противоправно деяние от страна на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 270С”- Л. Л.. С обжалваното въззивно решение Софийският апелативен съд е приел, че с изслушаната по делото автотехническа експертиза се доказва вината на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 270 С”, който има валидно сключена застрахова „гражданска отговорност”, „Зелена карта” с чуждестранно застрахователно дружество. Наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение извежда от съществуващите косвени доказателства, включително и поведението на страните в процеса. Съдът е приел още, че с констативния протокол от 27.12.2007 г. на МВР, Областна дирекция „Полиция, [населено място], РПУ-гр.Д.”, неоспорен от страните, се доказва представянето на описаните в протокола застрахователни полици за застраховка „гражданска отговорност”. Обсъдено е и обстоятелството, че няма данни ответникът и настоящ касатор да е направил опит да се свърже със застрахователя, сочен в изпратеното до него писмо от 31.Х.2008 г. на Централно бюро-Италия, Национално бюро за застраховане, а именно Т. К/О Д. Б. С. С.П.А./вж. стр.60 от производството пред СГС/. Опитите на ищеца да се свърже с него са останали безрезултатни , а преценката дали да представи застрахователната полица е във властта на италианския застраховател.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от страни активно легитимирани за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което са процесуално допустими.
І.По касационната жалба на ищеца В. В. З., подадена чрез адвокат К. И. Н., с вх.№4395/03.05.2012 г. на С. апелатиовен съд, срещу решение №553 от 03.04.2012 г. по гр.д.№3938/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, в частта, с която е отхвърлен искът на жалбоподателя с правно основание чл.226, ал.1 ГПК за сумата над 30 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
Касаторът В. З. твърди, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, постановено в противоречие с чл.52 ЗЗД. Подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като счита, че ВКС следва да уеднакви съдебната практика относно размера на дължимото застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди. Подържа още, че при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение не са отчетени и нарастващите лимити на застрахователно покритие.
Ответникът по касационната жалба С. оспорва основанията за достъп до касация, а по същество- основателността й, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение в отхвърлителната част не следва да се допуска до касационен контрол.
Въпросът за определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение съобразно принципа на справедливостта, е от значение за изхода на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка. Правилността на тази конкретна преценка не може да представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост, произтича от факта, че за определянето им не може да има единен обективен критерии, за разлика от дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, в какъвто смисъл са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания.
Не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация- отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната икономическа конюнктура и общественото възприемане на справедливостта за всеки конкретен случай, което допълнително основание би могло да се квалифицира като такова по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Не съществува противоречие между обжалваното въззивно решение в отхвърлителната му част и соченото от жалбоподателката чрез адвокат Н. решение №749 от 05.12.2008 г. по т.д.№387/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. В него Върховният касационен съд въобще не е обсъждал икономическата конюнктура, а се е произнесъл по изискването за справедливо обезщетяване по смисъла на чл.52 ЗЗД като паричен еквивалент на болките и страданията, понесени от конкретното пострадало лице.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. По въпроса за отчитане на икономическите условия, към момента на определяне на застрахователното обезщетение, както и на размера на лимитите на застрахователно покритие съществува формирана съдебна практика- решение №83/2009 г. по т.д.№795/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. и решение №95 от 24.10.2012 г. по т.д.№916/2011 на КС, І Т.О. Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с тях. Съобразно практиката на ВКС при прилагането на критерия по чл.52 ЗЗД за определяне по справедливост на дължимото застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди към релевантния за обезщетението момент, би следвало да бъдат взети пред вид конкретните икономически условия, които са в основата на непрекъснатото нарастване и осъвременяване на застрахователното покритие. Действително, че в обжалваното въззивно решение съдът не е обсъждал лимитите на отговорност на застрахователя, но съобразно посочената по-горе съдебна практика, те нямат самостоятелно значение, а могат да бъдат взети пред вид само при отчитане на конкретните икономически условия.
ІІ. По касационната жалба на С., подадена чрез адв.Д. Д., с вх.№4603/08.05.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №553 от03.04.2012 г. по гр.д.№3938/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, в частта, с която жалбоподателят на основание чл.226, ал.1 във вр. с чл.282 КЗ е осъден да заплати на В. З. сумата 30 000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
Касаторът твърди, че въззивното решение в обжалваната си част е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Подържа, че не е доказано наличие на застрахователно правоотношение, възникнало от застраховка „Гражданска отговорност” за лек автомобил „Мерцедес Е 270 С” с регистрация DM 000 EO или DM 000 EM, не е доказано, че ищецът е пътувал в другото превозно средство, участвало в ПТП, не е установена отговорността на водача на лекия автомобил „Мерцедес Е 270 С”, присъдената сума не е съобразена с претърпените от ищеца неимуществени вреди. Като значим за изхода а делото поставя следния правен въпрос: „установява ли констативния протокол за ПТП, съставен от органите на полицията, съществуването на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”- „Зелена карта”, когато този протокол не е оспорен от страните”. Навежда доводите, че в противоречие с практиката на ВКС, Софийският апелативен съд не се е произнесъл по възражението за недоказаност на обстоятелството ищецът да е пътувал в другата кола, участник в ПТП, не е обсъдено неправомерното му поведение, както и не са обсъдени представените по делото доказателства относими към доказване наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за територията на България на МПС с чуждестранна регистрация. Подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба В. З. не взема становище.
Поставеният правен въпрос за доказателствената стойност на констативния протокол, съставен от органите на полицията, не представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, защото така, както е формулиран не е обусловил правните изводи на съда. Софийският апелативен съд не е приел, че констативният протокол за ПТП, съставен от органите на полицията, установява съществуването на валидно застрахователно правоотношение, а че установява представянето от участниците в ПТП на описаните в протокола застрахователни полици по застраховка гражданска отговорност. Изводът за наличие на застрахователно правоотношение е направен въз основа на косвените доказателства, събрани по делото.
Въпросът за доказателствената сила на констативния протокол за пътно-транспортно произшествие, е напълно изяснен в практиката, поради което не е налице и подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Съгласно нея протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са представени от участниците в произшествието. В същия смисъл освен представеното решение №85 от 28.05.2009 г. по т.д.№768/2008 г. на ВКС, ІІ ТО., са и служебно известните на съда Решение №711 от 22.10.2008 г. по т.д.№395/2008 г. на ВКС, ІІ Т.О. и Решение №98 от 25.06.2012 год. по т.д.№750/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О. В цитираната съдебна практика е прието още, че формираната формалната доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължението да изследва осъществяване на обстоятелствата, за които е формирана. Изводът на съда за съществуването на договор за застраховка „гражданска отговорност” е направен с оглед на конкретната преценка, извършена от решаващия съд на конкретната фактическа обстановка по делото-представена от ищеца зелена карта за автомобил от същата марка, но с друг регистрационен номер, конкретното й представяне пред органите на КАТ, невъзможността на страните да представят друга, изходяща от италианския застраховател. Правилността й не може да бъде проверена в производството по чл.288 ГПК.
ІІІ. Постъпила е и частна жалба от С. с вх.№6523 от 28.0613.07.2012 г. на Софийския апелативен съд срещу Определение №1276/11.06.2012 г. по гр.д.№3938/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав, с което по реда на чл.248 ГПК му е отказано да се измени въззивното решение в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че неправилно е определена дължимата от сдружението държавна такса, както и че неправилно е осъдено да заплати на адвокат К. Н. сумата 350 лв. адвокатски хонорар, тъй като той не е упражнил безплатно възложеното му процесуално представителство.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на обжалване пред ВКС, поради което е процесуално допустима.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно Софийският апелативен съд е отказал да измени решението си в частта, с която жалбоподателят С.е осъден да заплати държавна такса върху уважената част на иска и за производството пред първоинстанционния съд Съгласно чл.78, ал.6 ГПК сдружението е длъжно да заплати всичките дължащи се такси и разноски.
Неоснователни са доводите и срещу отказа на съда да измени решението си и в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на адвокат Н. сумата 350 лв. На първо място, с намиращото се на стр.10 от първоинстанционното дело пълномощно на адвокат Н., той е упълномощен да представлява доверителя си В. З. пред всички инстанции при условията на чл.38 ЗА. При наличието на тази изрична препратка, за присъждането на адвокат Н. на дължимото на основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение, е без значение договореното такова в размер на 10 000 лв. На второ място, присъденото на адвокат Н. адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е определено по компенсация съобразно уважената част на иска и дължимото на ответното сдружение адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция съобразно отхвърлената част на иска, като адвокатското възнаграждение на адвокат Н. е определено на основание чл.38, ал.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С оглед изхода по делото за настоящето производство разноски не следва да се присъждат, а следва да останат в тежест на страните, така, както са ги направили.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №553 от 03.04.2012 г. по гр.д.№3938/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на С., [населено място] срещу Определение №1276/11.06.2012 г. по гр.д.№3938/2011 г. на Софийския апелативен съд, ГК, І състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: