О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
Гр. София., 03.07. 2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 272 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 18722 от 08.12.2016 г., подадена от К. И. Й. чрез адвокат И. С. от АК – Б. против въззивно решение № ІІІ-120 от 04.11.2016 г. по в.гр.д.№ 1501/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
Ответниците по касация З. Г. Д., Б. Г. Я., Т. И. Й., М. С. Я., И. Г. К. и Т. Г. К. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Г. М. от АК – Б., като поддържат, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Ответницата по касация З. С. К. не е подала отговор на касационната жалба.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 101 от 11.07.2016 г. по гр.д.№ 1006/2015 г., постановено от Районен съд – Айтос, с което е допуснато извършването на съдебна делба между касатора и ответниците по касация по отношение на 9 земеделски имота, находящи се в землището на [населено място], [община] (с подробно описани в диспозитива индивидуализиращи белези) при квоти от по 1/8 идеална част за всеки един от съделителите.
Въззивният съд е приел, че общият наследодател на страните Й. Н. Д. е починал на 26.09.1940 г. Неговият син Т. Й. Н. е починал на 17.04.1993 г., като приживе е съставил завещание с дата 05.09.1991 г., с което се е разпоредил със земеделски имоти. Процесните земеделски земи са възстановени от ПК – [населено място] на 27.11.1995 г. Съдът е приел, че съобразно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията на Република България решенията на Конституционния съд имат действие само занапред и влизат в сила три дни след обнародването им в Държавен вестник. По тази причина частичното обявяване на разпоредбата на чл. 90а ЗН за противоконституционна с Решение № 4 от 27.02.1996 г. (обн., ДВ, бр. 21 от 12.03.1996 г.) на Конституционния съд е ирелевантно за спора – решението действа занапред и щом завещанието е съставено след внасяне на земите в ТКЗС и към момента на възстановяване на собствеността завещателят е починал, направеното завещателно разпореждане не се зачита. Като неоснователно е преценено и възражението за изтекла придобивна давност. Прието е, че никой от свидетелите не е установил по безспорен начин, че бащата на касатора /И. Т. Й./ е установил фактическа власт върху шест от процесните девет земеделски имота. Представените удостоверения от земеделски кооперации, които са обработвали земите и предоставяли рента, са определени като свидетелски показания, които не следва да бъдат ценени в производството, като при това не удостоверяват кои от имотите на И. Т. Й. са предоставени за ползване като негови и кои – като наследствени. Не е установено и демонстриране на анимус за своене на земеделските земи по отношение на останалите съсобственици, както и обстоятелството по отношение на кои земеделски земи конкретно е осъществявана фактическа власт, за да се приеме, че е изтекла придобивна давност. Предвид неоснователността на противопоставените възражения и сънаследствения характер на имотите е допуснато извършването на съдебната делба по отношение на всички имоти между всички наследници на Т. Й. Н. при квотите, следващи се съобразно чл. 5 – 10 ЗН.
Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа по цитираните въпроси:
(1) „Възможно ли е, въпреки новите различни от времето на колективизацията на земеделските земи условия, само датата на изготвяне на саморъчното завещание и датата на смъртта да са факторът за автоматичното отхвърляне на действието на изготвеното саморъчно завещание, при положение, че то е било изготвено именно във времето на станалите промени ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
(2) „Означава ли, че съдът служебно може да променя волята на собственика-завещател при определяне кое имущество на кое от децата му или на трети лица да остане след неговата смърт ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК;
(3) „Може ли сънаследникът в полза на който е имало изготвено саморъчно завещание със завещани 155 дка земеделски земи – „лозе, ниви, градина за „сина” и за дъщерите по 15 дка”, за които над 100 дка се е грижил само той, за които само той е получавал рентата, които само той е управлявал да бъдат предоставени на една или друга земеделска кооперация под аренда, а останалите наследници – сестри – повече от 10 години да получават рента от обработвани под аренда техни само по 15 дка, възможно ли е той да е държал имотите и за останалите наследници, без те да получават нещо от тях и без те да вземат каквото и да било участие в тяхното управление ?”
(4) „Завземане земеделските земи веднага след възстановяването им и веднага започване и на управлението им чрез лична обработка и получаване плодовете от тях, чрез предоставяне за обработка под аренда на различни земеделски кооперации или частни стопани и получаване рентата от тях само от един от съсобствениците – наследник по закон или по завещание и това фактическо държане и управление, продължило повече от 10 години, представлява ли намерение този съсобственик да държи имотите за себе си, това поведение представлява ли владение за себе си и означава ли, че чрез него е отблъснато владението на останалите съсобственици ?” – с довод, че по тези два въпроса са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК – противоречие с Р № 304 от 04.05.1995 г. по гр.д.№ 75/95 г. на ВС, І г.о. и с Р № 34 от 04.02.2013 г. по гр.д.№ 611/2012 г. на ВКС, І г.о.
(5) „От кой момент е започнала да действа презумпцията по чл. 69 ЗС, че К. И. Й. – лично и като наследник на И. Т. Й. е владял процесните земеделски земи за себе си ?” – с довод, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – противоречие с Р № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840/2013 г. на ВКС, І г.о. и с ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ВКС, ОСГК
(6) „За пълното и главно доказване и за характера на частните свидетелстващи документи” – с довод, че произнасянето е в противоречие с Р № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
(7) „Може ли решаващият съд да изгради крайните си правни изводи и да приеме, че е налице пълно доказване, ако се позовава на косвени доказателства ?” – с довод, че произнасянето е в противоречие с Р № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
(8) „Длъжен ли е съдът да цени/обсъжда по свое вътрешно убеждение и във връзка с останалите доказателства съдържанието на частен свидетелстващ документ, за да формира извод за неговата доказателствена стойност ? Може ли да има доказателствена стойност частен свидетелстващ документ изходящ от трето лице ? Съставляват ли свидетелски показания по своята същност частните свидетелстващи документи ?” – с довод, че произнасянето е в противоречие с Р № 226 от 12.07.2011 г. по гр.д.№ 921/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о., Р № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК
Касационното обжалване следва да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщен и уточнен от касационната инстанция въпрос (съобразно правомощията й, разяснени с т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК) относно доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи. Питането има обуславящо значение за произнасянето по заявеното от настоящия касатор възражение за изтекла в полза на баща му придобивна давност, съответно – за изхода на спора. С Р № 136 от 14.05.2015 г. по гр.д.№ 6554/2014 г. на ВКС, ІV г.о. (и цитираното в него Р № 49 от 05.3.2012 г. по гр.д.№ 584/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о.), както и с Р № 88 от 23.04.2014 г. по гр.д.№ 4766/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че не може по принцип да се отрече доказателствената стойност на частния свидетелстващ документ, като тя се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото. Те са допустими от ГПК доказателства, а не свидетелски показания в писмена форма. Свидетелски показания са показанията дадени пред съд (чл. 163, ал. 1 ГПК). Налице е противоречие между формираните от въззивната инстанция изводи и произнасянето, съдържащо се в Р № 136 от 14.05.2015 г., Р № 88 от 23.04.2014 г. и Р № 49 от 05.3.2012 г., поради което се налага извод, че са установени предпоставките за допускане на обжалването в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите поставени от касатора въпроси касаят съществото на спора и съдът ще се произнесе по тях с решението си по реда на чл. 290 ГПК.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 40 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във връзка с чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-120 от 04.11.2016 г. по в.гр.д.№ 1501/2016 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………… 2017 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора К. И. Й. чрез процесуалния му представител адвокат И. С. от АК – Б. да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 40 (четиридесет) лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: