1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
гр.София, 30.04.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 2141 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена частна касационна жалба от Г. А. А. и А. Георгиева А., представлявани от адв. Ж. Д. Д., срещу определение №88/13.03.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №130/2015г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е потвърдено определение от 12.01.2015г. по гр.д. №4059/2014г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С първоинстанционното определение е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради липса на правен интерес.
Жалбоподателите считат обжалвания съдебен акт за незаконосъобразен и необоснован и молят за неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.1,т.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване са посочени хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, но конкретни правни въпроси не са формулирани. Изложените твърдения касаят правилността на обжалваното определение.
Частната касационна жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
С определение от 12.01.2015г., постановено по гр.д. №4059/2014г. на Районен съд – Велико Търново, е върната исковата молба с посочено правно основание чл.127, ал.2 СК на Г. А. А. и А. Георгиева А. и е прекратено производството по делото. Прието е, че ищците нямат правен интерес от търсената защита, тъй като бабата и дядото на детето не са носители на родителски права и нямат правото да искат тяхното предоставяне. Отбелязано е, че бабата и дядото могат да искат на основание чл.128 СК да им бъдат определени само лични отношения с детето, но видно от изложеното в исковата молба, не такава е тяхната воля. Окръжният съд е потвърдил първоинстанционното определение, като е приел, че предявената претенция е без правен интерес; че наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно. Посочено е, че разпоредбата на чл.127, ал.2 СК касае спор между родителите относно упражняването на родителските права върху децата, а не между бабата и дядото, от една страна, и някой от родителите, от друга.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице основания за допускане на касационния контрол на въззивното определение.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване липсват изведени правни въпроси, които да са били предмет на решаващата дейност на въззивния съд и за които жалбоподателите да са обосновали, че са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, каквито основания за допускане на касационния контрол са посочени. Аргументацията в изложението отразява несъгласието на касаторите с постановения от окръжния съд съдебен акт.
Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело. Недопустимо е съдът да извлича от съдържанието на изложението правните въпроси, които страната евентуално би имала предвид. Липсата на формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос не налага обсъждане на хипотезите на чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК, в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 от ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Бланкетното посочване на някое от основанията по чл.280, ал.1 ГПК не обосновава наличието на предпоставките за касационен контрол. Излагането на доводи за неправилност на атакувания съдебен акт не е основание за допускане до касация.
За пълнота на изложеното, следва да се има предвид и следното: След депозирането на исковата молба в съда се извършва проверка на нейната допустимост и редовност. Наличието на правен интерес и процесуалната легитимация на страните са абсолютни процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. Ако се констатира тяхната липса, съгласно чл.130 ГПК, съдът следва да върне исковата молба и да прекрати производството по делото.
В случая, видно от изложените твърдения в исковата молба, предявеният иск е с правно основание чл.127, ал.2 СК. Посочената разпоредба урежда спорът относно родителските права. Тъй като носители на тези права са родителите, именно те, а не бабата и дядото на детето са активно легитимирани и имат правен интерес да предявят иска. Бабата и дядото на детето съгласно чл.128, ал.1 СК имат правото да искат от районния съд да определи мерки за лични отношения, но не и да им се предостави упражняването на родителски права. Дори при лишаване от родителски права на единия родител, когато няма друг родител или упражняването на родителските права от него не е в интерес на детето, съдът предприема мерки за закрила и го настанява извън семейството. Предвид изложеното, исковата молба правилно е върната и е прекратено производството по делото.
Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 88 от 13.03.2015г., постановено по възз.ч.гр.д. №130/2015 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.