ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
София, 04.03.2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4739 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на А. Б. Б. от [населено място], [община], приподписана от адвокат В.К., срещу въззивното решение на Благоевградския окръжен съд /БОС/ от 04.ІV.2013г. по в.гр.д. № 202/2013г.
Ответниците по касационната жалба ОУ „Н.В.” [населено място] и Р. Б. – трето лице – помагач в отговорите си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК са заели становища за недопускане на касационно обжалване. ОУ „Н.В.” претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 05.ІІІ.2013г. БОС е потвърдил решението на Г. Делчевсския РС от 22.Х.2012г. по гр.д. № 26/2012г., с което са отхвърлени предявените от А. Б.Б. срещу ОУ „Н.В.” искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – 3 КТ.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дисциплинарното уволнение на ищеца от длъжността директор на училището със заповед, връчена му на 10.ХІ.2011г., за подробно описаните в нея нарушения на учебно-възпитателния процес и на цялостната административно-управленска и финансова дейност, допуснати в периода 27.ІV.2010г. – 27.ІV.2011г., е законно. Наказанието е наложено в сроковете по чл.194 КТ, като са съобразени в тази връзка моментът на откриване на нарушенията – уведомяването на 02.VІ.2011г. на началника на Р. за извършена проверка от експерти на М., както и обстоятелството, че през периода от 28.VІ.2011г. до 03.ХІ.2011г. ищецът е ползвал непрекъснато законоустановен отпуск, през което време по силата на чл.194 ал.3 пр.1 КТ сроковете за налагане на наказание не са текли. Уволнителната заповед /л.6 – л.14/ е мотивирана подробно съобразно изискванията на чл.195 ал.1 КТ с посочване на конкретните нарушения, квалифицирани като системни през периода 27.ІV.2010г. – 27.ІV.2011г., групирани в раздели – във връзка с прилагане на държавните образователни изисквания за системата на народната просвета по чл.16 т.10 ЗНП, на документацията съгласно изискванията на Наредба № 4/2003г. за документите в системата на народната просвета; по контролната дейност на директора; във връзка с правилника за дейността на училището; неиздаване на правилник за вътрешния трудов ред и неутвърждаване на правилник за осигуряване на безопасни условия за възпитание, обучение и труд. Относно моментът на извършване на нарушенията е прието и че с оглед характера на работа и повторяемостта на нарушенията /повечето от тях извършени чрез бездействие, в рамките на цялата учебна 2010-2011 година, започваща на 15.ІХ.2010г. и приключваща на 14.ІХ.2011г./ е допустимо за някои от тях да не се сочат конкретни дати, а само период, като това обстоятелство не препятства конкретизацията на нарушенията в достатъчна степен и не нарушава правото на защита на ищеца, както и възможността за съдебен контрол. Спазено е и изискването на чл.193 ал.1 КТ. Нарушенията са системни, тъй като са повече от три, установено е, че са извършени през посочения в заповедта период. Наложеното дисциплинарно наказание изцяло съответства на броя и тежестта на нарушенията.
В изложението на А. Бл.Б. по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезите по чл.280 ал.1 т.1 – 3 ГПК. Съдът приел, че щом в ППЗНП изрично е посочено времетраенето на учебната година /15.ІХ.2010г. – 14.ІХ.2011г./, това е периодът на времеизвършването на нарушенията. В случая обаче този период изобщо не бил посочен в заповедта. Съгласно трайната практика на ВКС, когато нарушенията са осъществявани многократно в определен период и спецификата на работата не позволява откриване на точния ден и час на извършването им, а контролирането им е възможно като краен резултат, изискванията на чл.195 ал.1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършване на нарушенията. При това положение съдът се произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /сочат се решения на негови състави/. Видно от атакуваната заповед част от нарушенията /по т.3 глава първа от заповедта, по т.4, по т.7 и др./ били извършени преди сочения от съда период 2010/2011г. – през 2007/2008г., 2008/2009г. и 2009/2010г., които съдът не разгледал и не направил никакви изводи, довело до опорочаване на фактическите му изводи. В противоречие с трайната практика на ВКС бил и изводът, че се касаелмо за системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като системност била налице, когато нарушенията са извършени в рамките най-много на една година /сочи се практика – решение на ВКС ІV ГО по гр.д. № 946/2006г./, а в конкретния казус било безспорно установено, че нарушенията са извършени за период повече от три години.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по първия поставен от касатора правен въпрос по приложението на чл.195 ал.1 КТ въззивният съд се е произнесъл не в противоречие, а в пълно съответствие с даденото му в представената практика /решения на ВКС по: гр.д. № 946/2006г. ІV ГО, гр.д. № 999/2009г. ІV ГО, гр.д. № 408/1999г. ІІІ ГО, гр.д. № 410/2009г. ІV ГО, гр.д. № 1348/2009г. ІV ГО/ разрешение, приемайки с подробна обосновка, че процесната уволнителна заповед отговаря на всички изисквания на посочената разпоредба за индивидуализация на извършените дисциплинарни нарушения.
И по втория поставен от касатора правен въпрос по приложението на чл.190 ал.1 т.3 и чл.194 ал.1 КТ с представеното решение по гр.д. № 946/2006г. не се обосновава противоречива практика. На даденото в него разрешение, че при системност на нарушенията те всички са извършени в рамките най-много до една година, защото това е възможният предел за търсене на отговорност за най-старото нарушение /доколкото вече не е погасено/, съответства изводът на въззивния съд, че наказанието за нарушенията, за които е установено, че са извършени в периода 27.ІV.2010г. – 27.ІV.2011г., е наложено съобразно изискванията на чл.194 ал.1 КТ. Следва да се отбележи в тази връзка и че нито в исковата си молба, нито във въззивната си жалба касаторът-ищец не е въвел довод за незаконност на уволнението, изразяващ се в твърдение, че част от санкционираните нарушения по заповедта са извършени от него през 2007-2008г., 2008-2009г. и 2009-2010г.
Не е налице и основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът не е обосновал, дори не е посочил, наличието на някоя от хипотезите, обуславящи това основание за допускане, по т.4 от ТР № 1/2009г. на ОСГТК.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
На основание чл.78 ал.3 ГПК на ответника по касация ОУ „Н.В.” следва да бъдат присъдени 500лв. адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 28.VІ.2013г.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Благоевградския окръжен съд № 1312 от 04.ІV.2013г. по в.гр.д. № 202/2013г.
ОСЪЖДА А. Б. Б. от [населено място], [община], да заплати на ОУ „Н. В.” [населено място] 500лв. разноски.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: