О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 07.12.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на четвърти октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………… и с участието на прокурора…………..……………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1241 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 ТЗ и чл. 710 ТЗ.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 331 от 19.І.2017 г. на [фирма] (в несъстоятелност) със седалище и адрес на управление в [населено място], област Р., подадена против решение № 252 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ХІ.2016 г., постановено по т. д. № 508/2016 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 232/20.VІІ.2016 г. на Разградския ОС по т. д. № 44/2013 г. С последното д-вото настоящ касатор е било обявено в несъстоятелност „на основание чл. 710 и чл. 711 ТЗ”, вкл. с прекратяване на дейността му, така както и на правомощията на органите му, лишаване на последните от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като с постановяване на обща възбрана и запор върху съставляващите го активи е пристъпено към осребряването му, вкл. с насрочване на събрание на кредиторите за определяне на реда и начина, по който да става това, на методите и условията за оценка на имуществото, за избор на оценител, а също и за определяне на възнаграждението му.
Единственото оплакванe на търговеца настоящ касатор е за постановяване на атакуваното въззивно решение при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му, така както и на потвърденото с него първоинстанционно решение. Инвокиран е довод, че обжалваният съдебен акт се основавал на погрешната констатация на въззивния съд, че въпросът за допускане на предложен от длъжника оздравителен план до разглеждане от събранието на кредиторите бил разрешен по окончателен начин с влязло в сила определение на съда по чл. 613 ТЗ.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й [фирма] (в несъстоятелност) обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправния въпрос за възможността да се обяви в несъстоятелност длъжник, когато бил все още висящ въпросът за допускането до разглеждане на внесен от него план за оздравяване на предприятието му от събранието на кредиторите. Освен от значение за изхода по конкретното дело, същият правен въпрос се явявал релевантен за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответната по касация „Р. (България)” АД-София, писмено е възразила чрез своя юрисконсулт както досежно срока на подаване на касационната жалба, така и по допустимостта на касационното обжалване, а също и по основателността на единственото оплакване за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му: като „правилно и законосъобразно постановено”.
Ответните по касация Национална агенция за приходите и [фирма]-София не са ангажирали становища на своите представители нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на единственото оплакване на търговеца настоящ касатор за неправилност на атакуваното въззивно решение по чл. 710 ТЗ.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на кубратското [фирма] (в несъстоятелност) е подадена извън пределите на преклузивния срок по чл. 283 ГПК – във вр. чл. 613а, ал. 1 ТЗ, поради което тя ще следва да се преценява като процесуално недопустима.
Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните:
Съгласно чл. 713, ал. 2 ТЗ само решението, с което се отменя частично или изцяло или се обезсилва постановеното от окръжния съд решение за обявяване в несъстоятелност, се вписва в търговския регистър. В процесния случай обаче, с атакуваното решение на Варненския апелативен съд е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на съда по чл. 613 ТЗ за обявяването на търговеца настоящ касатор в несъстоятелност. Следователно, а и по арг. от текста на чл. 613а, ал. 1 in fine ГПК, въззивното решение е подлежало на обжалване пред ВКС по общия ред на ГПК: в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 „от връчването му на страната”. По отношение на търговеца настоящ касатор, който е юридическо лице по смисъла на чл. 63, ал. 3 ТЗ, разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК предвижда, че ако адресът му е напуснат и в търговския регистър не е вписан новият негов адрес, всички съобщения „се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени”. В процесния случай, видно от резолюцията на съдията докладчик върху върнатото в цялост съобщение до касатора [фирма] на адреса му [населено място], област Р., за връчване на атакуваното въззивно решение, е, че последното е било прието за редовно връчено на датата 24.ХІ.2016 г. По правилото на чл. 60, ал. 6 ГПК едномесечният преклузивен срок по чл. 283 ГПК следва да се счита изтекъл на датата 27.ХІІ.2016 г., който е бил първият присъствен ден след Коледните празници през 2016 г. Ето защо, като подадена по пощата едва на датата 18.І.2017 г., настоящата касационна жалба на [фирма] (в несъстоятелност) срещу решението на Варненския апелативен съд, потвърждаващо изцяло това по чл. 710 ГПК на първостепенния съд, се явява просрочена и – на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК – тя е следвало да бъде върната от въззивната инстанция на подателя й.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба (с вх. № 331/19.І.2017 г.) на кубратското [фирма] (в несъстоятелност), подадена против решение № 252 на Варненския апелативен съд, ТК, от 9.ХІ.2016 г., постановено по т. д. № 508/2016 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните: касаторът длъжник (в Н.), както и ответните по касация „Р. (България)” АД-София, Национална агенция за приходите и [фирма]-София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2