О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София 08.03.2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 894/2011 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. С. Г., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат И. Й., срещу въззивно решение от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1679/2010 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 14.05.2009 г. по гр.дело №7283/2008 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение е развален на основание чл.87, ал.3 ЗЗД договор от 21.12.2006 г., обективиран в нотариален акт №*** по нот. дело №***/200* г. на нотариус Кр. А., по силата на който Ц. Д. И. е прехвърлила на касатора собствения си урегулиран поземлен имот, находящ се в [населено място], м. „Г.”, заедно с построената едноетажна жилищна сграда срещу задължение за издръжка и гледане. Въззивният съд е приел, че Г. С. Г. не е изпълнявал изцяло задължението за издръжка и гледане. Освен това от месец януари 2008 г. контактите между страните са преустановени като прехвърлителкта не е допускала ответника по иска до жилището си. Последният не е трансформирал задължението си в парично веднага, а чак след предявяването на иска – през октомври 2008 г.
Ответницата по касационната жалба Ц. Д. И., [населено място], оспорва жалбата.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по процесуалноправни и материалноправни въпроси относно това, дали трансформирането на задължението за издръжка в парично е обстоятелство от значение за делото, ако е настъпило след предявяването на иска и кога при бездействие на кредитора длъжникът е изправна страна – когато поиска по съдебен ред трансформиране на задължението или когато сам направи това. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС, решават се противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1679/2010 г. на Софийския градски съд Повдигнатите въпроси обуславят крайното решение. Те не са решени в противоречие с практиката на ВКС, не са решавани противоречиво от съдилищата и не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по тях има трайно установена съдебна практика, която е съобразена от въззивния съд. Според нея при недаване от кредитора на необходимото съдействие за изпълнението на задължението за издръжка в натура длъжникът трябва сам да трансформира задължението си в паричния му еквивалент и да го изпълнява чрез плащане на съответната сума, като това обстоятелство се преценява и ако е настъпило след предявяването на иска, но трябва да стане незабавно, а не както е в разглеждания случай след около осем месеца.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 1000 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 11.01.2011 г. по гр. дело № 1679/2010 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Г. С. Г., [населено място], да заплати на Ц. Д. И., [населено място], 1000 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.