О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 08.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова ч. гр.дело N 1625 /2013 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 вр. с чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от М. Д. Д., чрез пълномощника му адв.Д. С. срещу определение № 317/22.10.2012 г. по ч. гр.д.№ 291/2012 г. на Бургаския апелативен съд.
Ответната страна А. Ж. А. не взема становище по нея.
Настоящият състав на ВКС,ІІІ г.о. констатира по делото следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в законовия срок и е допустима, тъй като е подадена срещу преграждащо хода на делото определение.
С обжалваното определение е потвърдено разпореждане №3571/12.07.2012 г. по гр.д.№705/2012 г. на Бургаския окръжен съд, с което е прекратено производството по делото въз основа на чл.126 ГПК. Прието е ,че от жалбоподателя по-рано е предявена идентична искова молба, по повод на която е образувано гр.д.№1331/2011 г. на Бургаския окръжен съд, което в момента е на производство.Въззивният съд е счел , че е налице пълен субективен и обективен идентитет между двете дела, и че този извод не може да бъде променен поради различието в петитумите на двете искови молби , с които се иска осъждане на ответника да заплати различни по размер суми.
В частната касационна жалба се прави оплакване за незаконност на състава, постановил обжалваното определение. Тъй като по съществото си то е за нищожност на съдебния акт, следва да бъде обсъдено извън основанията за селекция .Жалбоподателят твърди, че е предявил срещу съдията-докладчик искова молба вх.№92400/17.09.2012 г. на Софийски градски съд, а срещу останалите членове на съдебния състав –искова молба вх.№103627/12.10.2012 г. на същия съд, което е предпоставка да се приеме, че са налице основанията по чл.22 ГПК за отвеждането им . Счита,че като не са приели направения им отвод, а са постановили обжалваното определение, членовете на съдебния състав са проявили пристрастие и са му причинили вреди.
Настоящият състав счита, че обжалваното определение не е нищожно като постановено от незаконен съдебен състав.Нищожност поради незаконен състав ще е налице, когато към момента на произнасянето на съдебния акт някой от членовете на състава не е притежавал качеството на съдия, когато не е постановено от състава завършил разглеждането на делото, когато е постановено еднолично, вместо от съдебен състав , когато липсва на надлежно волеизявление на съдебния състав или е налице невъзможност да се направи извод за наличие на надлежно волеизявление на съда, обективирано в неговия акт, когато не е подписано от мнозинството съдии и други хипотези, разгледани в мотивите на ППВС № 1/10.11.1985 г. т.15,както и ТР № 1/10.02.2012 г. по т.д.№ 1/2011 г. ОСГТК.Не е налице обаче незаконност на съдебния състав, който не е приел отвода, направен от страна по делото.Законодателят не е предвидил самостоятелно обжалване на определението, с което той се е произнесъл по такова искане . Контролът относно правилността на произнасянето по искането за отвод се провежда с контрола за правилността на постановения от съдебния състав акт.
Следва да се отбележи,че в конкретния случай е приет отводът на първоначално определения чрез компютърно разпределение докладчик.На повторно определения също чрез компютърно разпределение докладчик и на останалите членове на състава не е било известно да са налице обстоятелства по чл.22 ГПК и поради това те не приемат отвода, направен общо на всички съдии от апелативния съд. Предявяването на цитираните по-горе искови молби непосредствено преди постановяване на обжалваното определение обективно не може да се отрази на безпристрастността им, след като дори не са били в известност за предприетото от него.
По отношение на допустимостта до касационно обжалване на определението настоящият състав намира следното: Касационното обжалване е с ограничен достъп, като такова може да бъде допуснато в резултат на селектиране на частната касационна жалба.Предпоставка за това е обосноваването в нея на наличието на общи и допълнителни основания за допустимост съгласно посоченото в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. ОСГТК. Общо основание за допустимост е извеждането на материалноправен или процесуалноправен въпрос обусловил изводите на въззивния съд и който е от значение за изхода на делото. Жалбоподателят не е поставил такъв въпрос. Извън компетентността на касационния съд е да го формулира , изхождайки от оплакванията, съдържащи се в частната касационна жалба, съгласно разрешението в цитираното ТР, тъй като би нарушил диспозитивното начало. Липсва и позоваване на допълнително основание в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК .Посочена е формално хипотезата на т.3, но липсва каквато и да било аргументация в тази насока. Допълнителното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ще е налице, когато поставените въпроси са свързани с наличието на неправилна практика или съдебна практика, която не е съобразена с промени в законодателството или при липсата на съдебна практика по същите въпроси. Жалбоподателят не е изложил доводи за неправилна съдебна практика , защо тя трябва да бъде преодоляна в поддържана от него насока или ако липсва такава, в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми, чието тълкуване ВКС трябва да реализира . Поради изложеното обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
За пълнота трябва да се посочи, че по първоначално образуваното гр.д.№1331/2011 г. на Бургаския окръжен съд е предявен от жалбоподателя срещу ответника иск за неоснователно обогатяване , по който се претендира равностойността по пазарна стойност на недвижим имот към 16.08.2006 г. или към 05.04.2007 г. в размер на сумата 212 500 евро.С допълнителна молба вх.№10566/15.08.2011 г. е уточнено изрично,че не се претендират обезщетения за лишаване от право на ползване или за причинени вреди, а искът е за неоснователно обогатяване, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на М. и Д. Д., както и че съдът не следва да променя посоченото основание.По настоящото дело е предявен от жалбоподателя срещу ответника иск за неоснователно обогатяване , по който се претендира равностойността по пазарна стойност на същия недвижим имот към 16.08.2006 г. или към 05.04.2007 г. в размер на сумата 212 500 евро.С допълнителни молби вх.№№7886/30.05.2012 г. и 9736/03.07.2012 г. е уточнено, че искът е за неоснователно обогатяване, като ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на М. и Д. Д..Следователно не се оправдава твърдението на жалбоподателя , че първият иск е предявен на различно основание, а именно за причинени загуби и пропуснати ползи, тъй като той е направил изрично изявление в обратен смисъл. Налице е идентичност на страните , основанието и искането на така образуваните дела.
Поради изложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №317/22.10.2012 г. по ч. гр.д.№ 291/2012 г. на Бургаския апелативен съд
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: