О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 26.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1* по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “Ч” Е. , с. Ч., Софийска област, чрез пълномощника си адв. Д от АК-София, против решение № 443 от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 421/2009 г. на Софийския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 50 от 03.04.2009 г. на Пирдопския районен съд, постановено по гр.д. № 67/2008 г., с което са уважени предявените от П. С. К. от гр. З., Софийска област, срещу “Ч” Е. , искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ за сумата 2404,47, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за времето от 26.02.2008 г. до 22.04.2008 г., като е отхвърлен искът над уважената сума до пълния предявен размер от 2680 лв., както и по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 2 КТ за сумата 1745,33 лв., представляваща обезщетение за получавано по-ниско възнаграждение поради незаконното уволнение, за времето от 23.04.2008 г. до 26.08.2008 г., ведно със законните последици, като е отхвърлен искът над уважената сума до пълния предявен размер от 4100 лв.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, съдът се е произнесъл в противоречие с трайната съдебна практика по въпроса относно приложението на чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, както и по приложението на чл. 154-156 ГПК/отм./, който процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. В подкрепа на твърденията си касаторът е представил съдебно решение № 946 от 14.05.2002 г. по гр.д. № 1289/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС.
Ответникът по касационната жалба, П. С. К., чрез повереника си адв. А от АК-София, в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва жалбата и изразява становище за недопускане до касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и свързани с тях оценяеми искове по чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
От изложението за допускане на касационно обжалване и данните по делото като релевантен за спора и значим за изхода на делото е правният въпрос, а именно – в производството по оспорване законността на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, в правомощията на съда ли е да извършва собствена проверка на причината, поради която за страната е настъпила обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор в случаите, в които тази причина е установена от оторизиран орган и документирана по делото – в случая с писмо, изходящо от органите на МВР по даване довереност за контрол и работа с взривни материали на лица по списък, работещи при работодателя, след извършена от тях проверка или съдът е длъжен да се съобрази с доказателствената сила на представения документ. Оттук се извежда и въпросът отразява ли се върху законността на прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ отпадането на причината, поради която работникът е изпаднал в обективна невъзможност да изпълнява трудовия си договор след заповедта за уволнението. Представеното към изложението за допускане на касационно обжалване съдебно решение № 946 от 14.05.2002 г. по гр.д. № 1289/2001 г. на ІІІ г.о. на ВКС дава отговор на поставените въпроси, който е различен от възприетото с обжалваното решение, което обуславя основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е релевирано бланкетно, поради което на това основание въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Касаторът следва да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК от 2008 г. в размер на 84 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 443 от 02.07.2009 г., постановено по гр.д. № 421/2009 г. на Софийския окръжен съд.
УКАЗВА на “Ч” Е. , с. Ч., Софийска област, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе по сметка на Върховния касационен съд държавна такса в размер на 84 лева, на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК от 2008 г. и да представи доказателства затова по делото, като в противен случай жалбата ще бъде върната.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва на Председателя на Трето гражданско отделение на ВКС, за насрочване.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: