О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 303
София, 31.03.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 94/2009 година.
Производство за допускане на касационно обжалване на основание чл. 288 ГПК.
Т. Д. Д. от гр. П. е подал касационна жалба против решение на Окръжен съд – П. по гр. д. № 158/2008 год. и представил писмено изложение по чл. 280 ал. 1, т. 1- 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
След проверка, касационният съд установи следното:
Плевенският районен съд с решение от 24. 7. 2006 г. по гр. д. № 1223/2006 г. е отхвърлил предявеният от Т. Д. против „Ф” Е. , гр. П., иск с правно основание чл. 128 във връзка с чл. 242 КТ за сумата 5946.08 лв. трудово възнаграждение за периода от 1.3. 2003 г. до 1. 3. 2006 г. и иск с правно основание чл. 245 ал. 2 КТ за сумата 389.31 лв. мораторна лихва върху неизплатеното трудово възнаграждение.. Плевенският окръжен съд с въззивно решение от 29. 10. 2008 г. по гр. д. № 158/2008 г. е оставил в сила решението на районния съд. Въззивният съд е приел, че за исковия период – 1 март 2003 г. до 1 март 2006 г., ищецът Д е имал сключени трудови договори с две фирми – „Ф” Е. , П. и фирма „М”, гр. П., И. , собственик на които е едно и също лице – В. Ф. становено е по делото, че ищецът е работил по трудовото правоотношение с фирмата „М”, гр. П., от където е получавал трудово възнаграждение и е управлявал товарен автомобил, регистриран като собственост на италианската фирма, която е сключила и застраховката „А” за камиона с регистрационен номер BV 042XJ. Съдът е взел предвид гласните доказателства – свидетелските показания на счетоводители на ответното дружество, че между управителя В. Ф. и ищеца Д. е имало неформално споразумение, че трудовият договор с българският работодател е сключен с цел начисляване на осигурителен стаж на Д. , а фактически извършваната от него работа е за сметка на италианската фирма, която му е заплащала и трудовото възнаграждение. Съдът е съобразил и обстоятелството, че за фактическото времетраене на трудовото правоотношение между страните около пет години, ищецът не е претендирал заплащане на трудово възнаграждение, а е сторил това едва след уволнението му от 1. 3. 2006 г..
В изложението за допускане на касационно обжалване Д. твърди, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, като прилага три решения на състави на касационния съд. Доводът за противоречие с практиката на касационния съд е необоснован. В представените решения е изразено становище на състави на касационния съд, че работодателят дължи изплащане на уговореното трудово възнаграждение на работника за предоставената и използвана работна сила и това му задължение не отпада в случаите, когато работодателят не е използвал работната сила на съответния работник през цялото работно време. В приложеното решение № 149/8. 2. 2002 г. на ВКС, трето гражд. отделение се разглежда случай на незаконно недопускане на работа от страна на работодателя. Посочените решения не сочат на противоречива съдебна практика, тъй-като се отнасят до други фактически хипотези. По настоящото дело въззивният се е произнесъл по съществения за спора въпрос – престиран ли е от ищеца труд по договора, сключен между страните и на базата на събраните доказателства е приел, че такава престация от страна на ищеца не е налице, за което и ответникът не му дължи заплащане на възнаграждение. Прието е, че ищецът е полагал труд по трудовото правоотношение с италианската фирма на същия собственик В. Ф. , който му е заплатен.
Произнасянето на въззивния съд е в съответствие с точното прилагане на закона – чл. 128 КТ, който задължава работодателят да заплати уговореното възнаграждение за извършената работа. В случая решаващият съд е приел за недоказано ищецът да е извършил работа по трудовото правоотношение, за което няма и уговорено трудово възнаграждение и на това основание не е налице задължение на ответника за плащане на възнаграждение.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върхавният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въз-зивното решение на Плевенския окръженс съд от 29. 10. 2008 г. по гр. д. № 158/2008 год.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: