ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 303
София. 19.05.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 19 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Никола Хитров
т. дело № 399 /2009 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. тур АД-София и К. АД-София против решение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2262//2008 г. на Софийски АС, с което се оставя в сила решение от 7.07.2008 г. по гр.д. № 1446/2007 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от касаторите против Е. ООД-Пазарджик искове по чл.92 ЗЗД за сумата 37 864 лв. неустойка за забава по договор от 12.02.2007 г. и частичен по чл.93,ал.2 ЗЗД за сумата 2 000 лв. задатък по същия договор, като са присъдени разноски.
Ответникът по касационната жалба е подал писмен отговор, че изложените основания не са такива по чл.280,ал.1 ГПК.
Въпреки изрично дадените му указания, касаторът не е представил изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, а отново е изложил доводи за неправилност на решението, които биха могли да се квалифицират като основания за касационно обжалване по реда на чл.281,т.3 ГПК, но нямат връзка с основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК и затова не могат да обосноват приложно поле.
Касаторът не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване-кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос и защо е съществен-чл.280,ал.1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки-т.1, 2 и 3. Критерият за определяне на даден материалноправен или процесуалноправен въпрос, като съществен, е доколко решаването на този въпрос е от значение за конкретния спор, а не за правото по принцип.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е винаги специфичен по делото, по което е постановен обжалвания акт, и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество относно съобразяването с практиката и закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
Същественият материалноправен или процесуалноправен въпрос е този, който определя съдържанието на обжалваното въззивно решение, т.е. във всички случаи той обуславя решаващите правни изводи по същество на конкретния правен спор. Липсата на конкретно формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение на ОС, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина.
В касационната жалба се твърди, че изводите на въззивния съд по чл.20, чл.92 и чл.93,ал.2 ЗЗД са обратни на приетото с Р № 788/15.12.2005 г. по гр.д. № 513/2004 г. на ІІ г.о.-за действителната обща воля на страните, и с Р № 5/25.01.95 г. по гр.д. № 984/94 г. на V г.о.-за различните видове функции на неустойката. В обжалваното въззивно решение няма пряко произнасяне по тези въпроси.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 5.02.2009 г. по гр.д. № 2262/2008 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: