О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N303
София, 08,06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети май две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 88/2009 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Н. срещу решение № 81 от 21.10.2008 г.(погрешно посочена 2007 г.), постановено по гр.д. №127/2008 г. на Бургаския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 90 от 09.05.2008 г. по гр.д. № 581/2007 г. на Бургаския окръжен съд. С това решение по иск на В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. с правно основание чл.97, ал.1 във вр. с чл.379, ал.1 ГПК във вр. с чл.185 ЗЗД е призната за недействителна по отношение на настоящия касатор извършената по изп.д. № 12/2006 г. по описа на ЧСИ с рег. № 709 публична продажба и е отменен Протокол за обявяване на постъпили наддавателни предложения и на купувач от 11.08.2006 г. на апартамент “Б” със застроена площ 89 кв.м., находящ се в гр. Б., ул.”И” № 75, заедно със склад № 10 с площ 7,66 кв.м.и със съответните общи части от сградата, както и гараж № 2 със застроена площ 20 кв.м.
Касаторът излага оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения.
В депозираното по реда на чл.284, ал.3 ГПК изложение на основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с твърдение за произнасяне от въззивния съд по съществен процесуален въпроси, а именно този за допустимостта на разширителното тълкуване и прилагане на норма с изчерпателно изброяване на нормените адресати, каквато е тази по чл.185, б.”б” ЗЗД, подход, водещ според касатора до прилагането й по отношение на лица извън изрично посочените в нея. Поддържа се, че по този въпрос възивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и на ВКС, в която последователно е поддържано, че на тълкуване подлежат само неясни правни норми, като е отречена допустимостта на подмяната на обхвата на ясна и изчерпателна правна норма чрез осъществяване на тълкувателна дейност от съда.
В подкрепа на твърдяното наличие на селективния критерий по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторът се позовава на Постановление на Пленума на ВС, Тълкувателни решения на ОСГК на ВС, Решения на ОСГК на ВС и Решения на отделни състави на Гражданската и Търговската колегия на ВКС, в които е застъпено становището, че ограничителните и императивните правни норми, както и тези, съдържащи изчерпателно изброяване не подлежат на разширително тълкуване.
Същевременно се поддържа, че разрешението по въпроса допустимо ли е преодоляването на нормативни празноти чрез разширително тълкуване на нормата на чл.185, б.”б” ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците В. П. Г., Р. Г. Г. и К. Р. Г. не са изразили по реда на чл.287 ГПК становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд,състав на второ отделение при Търговска колегия, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.
С обжалваното решение въззивният съд приел от фактическа страна, че обявеният от ЧСИ за купувач на процесния недвижим имот ответник, сега касатор, в качеството си на юрисконсулт на взискателя е извършвал от името на работодателя си всички процесуални действия през периода от обявяването до приключването на публичната продан. За да счете извършената продан за недействителна, въззивният съд приел, че въпреки изчерпателнотото изброяване на лицата, до които се отнася забраната на чл.185 ЗЗД, по аналогия същата следва да се отнесе и до юрисконсулта на дружеството, доколкото изпълняваната от него работа е същата с тази, която изпълнява адвоката, като разликата е само във вида на договора, на основание на който се осъществяват процесуалните действия.
Повдигнатият от касатора съществен процесуален въпрос относно вида на нормата на чл.185 ЗЗД с оглед на правно-логическото й съдържание и за допустимостта на правоприлагането й по аналогия по отношение на лица, извън изрично посочените в нея е от значение за точното прилагане на закона и доколкото е един от аспектите на развитието на правото, то селективният критерий, въведен с чл.280, ал.1, т.3 ГПК в случая е налице и поради това следва да се допусне касационното обжалване.
Останалите поставени въпроси ще бъдат засегнати изцяло или отчасти с решението по чл.290 ГПК в зависимост от отговора на посочения по-горе съществен процесуалноправен въпрос.
Водим от горното на основание чл.288 ГПК Върховният касационен съд, ТК, ІІ-ро отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 81 от 21.10.2008 г. по в.гр. № 127/2008 г. по описа на Бургаския апелативен съд.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на сумата 317.00 лв., като се впише в съобшщението, че при неизпълнение на дадените указания производството по делото ще бъде прекратено.
След изпълнение на указанието или след изтичане на срока за изпълнение делото да се докладва на Председателя на ВКС, ТК, ІІ- ро отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
за положително поведение на адресатите си. Друг техен характерен белег е, че норменият им адресат е конкретно определен – напр. 187 и 200 ЗЗД.[vi]
3.2. забраняващи гражданско правни норми – създават едно задължение за отрицателно поведение или установяват задължение за въздържане от определени действия за адресатите си. Друг техен характерен белег е, че техни адресати могат да бъдат както конкретно определени лица, така и неограничен кръг от правни субекти – напр. 45 и 185 ЗЗД.[vii]
3.3. овластяващи гражданско правни норми – те предвиждат субективни права, които се изразяват в положителни действия за право имащия, т.е. създава му се една възможност да упражнява определено поведение – напр. 31 ЗС,[viii] 2 ЗЛС.[ix]
Много често обаче, тези правни норми са едновременно и заповядващи, и забраняващи или и овластяващи, и забраняващи