О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 01.06.2018 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на тридесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 1264/2018
година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] срещу определение № 823 от 18.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 375/2017 г. на Добрички окръжен съд, с което е обезсилено постановеното от Добрички районен съд разпореждане от 30.05.2017 г. по в. гр. д. № 30/2017 г. за издаване на изпълнителен лист въз основа на невлязлото в сила въззивно решение и търговското дружество е осъдено да заплати на насрещната страна П. К. И. от [населено място] разноски в размер на 250 лв.
Частният касатор поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон. Счита, че с оглед изричното разпореждане от 12.05.2017 г. на Добрички окръжен съд за изпращане на сезиращата го молба за издаване на изпълнителен лист по постановеното от него въззивно решение на Добрички районен съд, произнасянето от последния с разпореждането от 30.05.2017 г. за издаване на изпълнителен лист в полза на търговското дружество е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В жалбата е релевирано оплакване и срещу присъдените в полза на насрещната страна разноски в размер на сумата 250 лв. по съображения, че молителят, поискал издаване на изпълнителен лист, не е станал причина за частното въззивно производство.
В изпълнение на изрично дадените му указания, частният касатор е депозирал и изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Ответницата по частната касационна жалба – П. К. И. от [населено място] – оспорва същата и моли за недопускането й до разглеждане по съображения в писмен отговор от 29.03.2018 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Въззивното определение по чл. 407, ал. 1 ГПК, което именно е предмет на настоящата частна касационна жалба, не попада в обхвата на съдебните актове, подлежащи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, такива са само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие.
Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на постановеното от Добрички районен съд разпореждане по чл. 406, ал. 1 ГПК, постановено по искане за издаване на изпълнителен лист на основание чл. 404, т. 1 ГПК – въз основа на невлязло в сила въззивно решение, не прегражда развитието на делото и следователно не попада в хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Определението за издаване на изпълнителен лист няма отношение към развитието на делото, а към изпълнението на невлязлото в сила решение. Поради това то не е от категорията и на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 2, с които „се дава разрешение по същество на други производства”. Такъв характер имат само определенията, които по своята същност се доближават до решенията, защото разрешават материалноправен спор, свързан с предмета на самото съдебно производство. Производството по издаване на изпълнителен лист не е свързано с решаването на материалноправния спор, а е правна последица от приключването на спора с осъдително решение.
Недопустимостта на обжалването може да бъде аргументирана и с разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС – т. 6, което не е изгубило значението си и при действието на Гражданския процесуален кодекс от 2007 г., предвид аналогичната правна уредба на производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на осъдително решение на въззивен съд. Според задължителните указания в цитираното тълкувателно решение, определението за издаване на изпълнителен лист по чл. 244 ГПК /сега отм., съответстващ на чл. 407 ГПК от 2007 г./ подлежи на двуинстанционно разглеждане и може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд само в случаите, когато е постановено за първи път от въззивен съд. В хипотезата, когато въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу разпореждане на първоинстанционен съд за издаване на изпълнителен лист, касационното обжалване на въззивното определение е недопустимо, тъй като с постановяването му е изчерпан процесуалният ред за разглеждане на спора по повод издаване на изпълнителен лист.
С оглед изложените съображения, настоящият състав счита, че подадената частна касационна жалба е недопустима и не следва да бъде разгледана по същество.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от [фирма] частна касационна жалба против определение № 823 от 18.08.2017 г. по в. ч. гр. д. № 375/2017 г. на Добрички окръжен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, в едноседмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: