Определение №304 от 11.5.2012 по ч.пр. дело №221/221 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 304

С., 11,05,2012 година

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми май две хиляди и дванадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т. дело 221/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №1835 от 30.12.2011г. по ч. гр. д.993/11г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната жалба – „ Ю. Д. П.”- Б., Н., чрез пълномощника си – адв. Б. Д. е на становище че подадената частна жалба е недопустима, а по същество – неоснователна.Не претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.248, ал.1 ГПК, е изменено определение №1251 от 09.09.2011г. по ч. гр. д. 993/11г. на Пловдивски апелативен съд, в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател за присъждане на разноски за приключилото производство по чл.390 ГПК в размер на 11040лв. С определението,изменено в частта за разноските е отменено определение по т.д. №430/11г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск и по същество е оставено без уважение искането за допускане на обезпечение.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост. Този извод се налага от изричния регламент на чл.248, ал.3, пр. 2-ро ГПК, с който се установява процесуална зависимост между обжалваемостта на съдебният акт и определението за разноските, като последното подлежи на инстанционен контрол само ако на такъв подлежи и акта приключил производството, в което те са направени. В разглеждания случай, определението на въззивният съд, с което е приключило производството по чл.390 ГПК, съгласно чл. 396, ал.2 пр. посл. ГПК не подлежи на касационно обжалване. Следователно, на такова не подлежи и определението по чл.248 ГПК, постановено в същото производство.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №1835 от 30.12.2011г. по ч. гр. д.993/11г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в седмичен срок от съобщенията до страните, че е постановено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top