О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 16.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на четиринадесети юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 1254/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] (с предишно име [фирма] – [населено място]) срещу Определение №23 от 28.01.2016 г. по т.д. № 1222/ 2015 г. на ВКС, І т.о., с което е оставена без разглеждане, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК подадената на 24.07.2014 г. касационна жалба срещу Решение №1150 от 17.06.2014 г. по гр.д.№403/2014 г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по жалба срещу решение по иск с правно основание чл. 440 ал. 1 ГПК. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, тъй като във въззивното решение е посочено, че същото подлежи на касационно обжалване. Счита, че цената на иска 10 000 лв. не води до извод, че ВКС не следва да разгледа жалбата, като в случая съдът дължи защита и съдействие, съгласно чл. 2 ГПК. Иска определението да се отмени и да се даде ход на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] оспорва същата, като недопустима, тъй като определенията по чл. 288 ГПК не подлежат на обжалване. Счита, че частната жалба е неоснователна, тъй като не подлежи на касационно обжалване въззивно решение с цена на иска до определения минимум в чл. 280 ал. 2 ГПК – в случая стойността на вещта по договора за продажба е 10 000 лв., това е цената на иска и сделката, от която произтича вземането, е търговска. Излага и евентуални съображения за неоснователност на искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Останалите ответници по частната жалба [фирма] – [населено място] и „Нова принт АД – в несъстоятелност – [населено място] не изразяват становища.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че обжалваното определение подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 пр. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че частната жалба е допустима, като подадена в срок и е редовна.
За да приеме, че не подлежи на касационно обжалване въззивното решение, с което е потвърдено решение, с което е отхвърлен иск по чл. 440 ал. 1 ГПК за признаване за установено, че описаният по посоченото изпълнително дело лек автомобил не принадлежи нито на „Нова принт”, нито на „Борд актуал”, съставът на ВКС е приел, че съдът е сезиран с касационна жалба срещу решение по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска до 10 000 лв.; сделката, от която произтича вземането на взискателя [фирма] е търговска по см. на чл. 286 ал. 1, ал.2, вр. чл. 1 ал. 1 т. 7 ТЗ; двустранно търговска е и сделката, от която произтича собствеността на вещта.
Определението е неправилно. Предявен е иск от [фирма] – [населено място] и ищецът твърди, че е собственик и владелец на описания лек автомобил, към който незаконосъобразно е насочено принудително изпълнение чрез опис и изземване – че е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението и има правен интерес да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника – иск по чл. 440 ал. 1 ГПК.
В чл. 440 ГПК е уредена специална искова защита на трети спрямо изпълнителното производство лица, приложима когато изпълнението е насочено върху имущество, върху което третото лице заявява самостоятелни права, които биха отпаднали в случай на изнасяне на имота на публична продан. С отрицателния установителен иск по чл. 440 ал. 1 ГПК се цели да бъде установено, че вещта, по отношение на която са предприети действия по принудително изпълнение, не принадлежи на длъжника; да се отрече, че правото, към което е насочено изпълнението за събиране на парично вземане принадлежи на длъжника, т.е. целта на този иск е да се отрече възможността да се насочи изпълнение върху имуществото, което не принадлежи на длъжника.
Искът е предвиден изрично в закона, затова, за да е допустим, трябва да са налице посочените в закона предпоставки: върху дадена вещ да са насочени действия по принудително изпълнение за парично задължение, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника върху вещта, изпълнителното производство да не е приключило, и ищецът да не е във владение на вещта; легитимирано да води иска е всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, ответници по иска са взискателят и длъжникът. При уважаване на иска ще се прекрати изпълнението върху това имущество на основание чл. 433 ал. 1 т. 7 ГПК
В този смисъл предмет на иска е установяване непринадлежност на конкретното имущество към имуществата, спрямо които е насочено принудителното изпълнение; правен интерес от защита с иска по чл. 440 ал.1 ГПК имат не само трети на изпълнителното производство лица, претендиращи да са притежатели на вещни права върху запорираната или възбранена вещ, но и трети лица, претендиращи да имат облигационни права да държат същата, които права биха отпаднали в случай на изнасяне на вещта на публична продан – според чл. 440 ал. 1 ГПК искът може да бъде предявен от всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението – без да се конкретизира вида на засегнатото право.
В този смисъл за определяне характера на иска по чл. 422 ал. 1 ГПК не е определяща нито сделката, от която произтича вземането на взискателя [фирма], нито сделката, от която произтича собствеността на вещта, определени в обжалваното определение като търговски сделки, а оттам и делото като търговско по спор за парично вземане с цена до 10 000 лв. по см. на чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм.Д.в.бр.50/2015г.). Неправилно с определението е прието, че въззивното решение е постановено по търговско дело по спор за парично вземане с цена на иска до 10 000 лв. и е недопустима подадената касационна жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение №23 от 28.01.2016 г. по т.д. № 1222/ 2015 г. на ВКС, І т.о.
ВРЪЩА делото на същия състав за разглеждане на касационната жалба.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: