О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 21.05.2019 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 26.03.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3198 /2018 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на „ЖИТЕН КЛАС 17” ООД, [населено място]( предишно фирмено наименование „ЖИТНА ПЕРЛА” ООД ) против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 367 от 15.10.2018 г., по в.гр.д.№ 455/2018 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Великотърновския районен съд за уважаване на предявения от „ОХРАНА И БАНКОВ СЕРВИЗ –С. ” ООД, [населено място] срещу касатора, като ответник, положителен установителен иск по чл.422, ал.1 ГПК за сумата 22 400 лв., произтичаща от договор за охрана на сгради и имущество от 01.01.2009 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 261/06.02.2017 г., по ч.гр.д.№ 434/2017 г.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение , по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила- касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу извода на въззивния съд, че изявлението на счетоводителя на търговското дружество М. притежава правната характеристика на признание на дълга по см. на чл. 116, б.”а” ЗЗД, годно да прекъсне давността. Едновременно с така въведеното оплакване за неправилно приложение на закона в касационната жалба се поддържа и довод за допуснато нарушение на чл. 236 ГПК, поради неяснота в изложените в обжалвания съдебен акт мотиви, касаещи изведения правен извод за надлежно прекъснат давностен срок – наличие на учредена на лицето М. представителна власт за ЮЛ- търговец със самата длъжностна характеристика или основание за прилагане презумпцията по чл.301 ТЗ.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното и процесуално право: 1.”Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат освен действието ( признание на вземането от счетоводителя на длъжника ), което приема, че прекъсва погасителната давност и мотиви относно „годността” на това изявление да бъде определено като признание по см. на чл. 116, б.”а” ЗЗД и да прекъсне давността – анализ относно представителната власт на лицето, което го е направило или елементи на фактическия състав, който води до същия правен извод?; Считат ли се за пълни и ясни мотиви, които не съдържат механизма, по който съдът е стигнал до правния извод, както и мотиви, които не съдържат обосновка и отговор на твърденията, доводите, възраженията и оспорванията на страните?”; 2.1”Може ли да се приложи чл.301 ТЗ въз основа на косвени индиции, които не водят до единствен възможен извод, че търговецът е узнал за действията, извършени от негово име, но без представителна власт или това става само въз основа на изследване на конкретни факти, от които може да се обоснове безспорен извод, че търговецът е узнал за тези действия?”; 2.2.”Може ли да се приеме, че щом като длъжникът „знае”за осчетоводено текущо задължение, да се направи извод, че той знае( по см. на чл.301 ТЗ) и за извършване на конкретно действие по признание на това задължение от лице без представителна власт.?” и 2.3. „Може ли узнаването по см. на чл.301 ТЗ да се доказва с косвени доказателства или е необходимо това да става при уславията на пълно и главно доказване?”
Като израз на визираното противоречие с практиката на ВКС са посочени следните постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 283 от 14.11.2014 г., по гр.д.№ 1609/2014 г. на ІV г.о; № 212 от 01.02.2012 г., по т.д.№ 1106/2010 г. на ІІ т.о.; № 156 от 12.01.2015 г., пот.д.№ 2989/2013 г. на І т.о.; № 27/02.02.2015 г., по гр.д.№ 4265/2014 г. на ІV г.о.; № 228 от 08.04.2011г., по т.д.№ 217/2010 г. на ІІ т.о.; № 5 от 05.02.2016 г., по т.д. № 3583/2014 г. на ІІ то.; № 107 от 27.07.2015 г., по т.д.№ 4680/2013 г. на І т.о. и № 700 от 28.10.2010 г., по гр.д.№ 91/2010 г. на ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК възразява срещу искането за достъп до касация, считайки го за неоснователно.Подробни писмени съображения за отсъствие на сочените от касатора пороци излага и срещу въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащ на касационен контрол ( по критерия на чл.280, ал.3 ГПК) въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства, е приел за доказана твърдяната в исковата молба облигационна връзка между страните, породена от сключен помежду им договор за охрана в периода м.11.2012 г. –м.11.2013 г., който, сключен между търговци по см. на чл. 1, т.1 ТЗ е търговска сделка, подчинена на установените в ТЗ правила и по който ответникът, като възложител, не е изпълнил основното си договорно задължение – да заплати уговореното възнаграждение за предоставения му и приет от него, чрез изрично потвърждение, трудов резултат на дружеството- изпълнител.
С оглед така установените по делото факти и позовавайки се на отправено до ищеца писмо – потвърждение на всички задължения по процесните фактури, формиращи общия размер на претендираното и заявено по реда на чл.410 ГПК вземане, както и на безспорно установената в хода на делото изискуемост на всяко едно от отделните периодични задължения решаващият състав на Великотърновския окръжен съд е преценил като неоснователно въведеното с отговора на исковата молба защитно възражение на ответника за изтекла кратка погасителна давност към датата на заявяването му за издаване на заповед за изпълнение, поради настъпило прекъсване на давностния срок по см. на чл.116,б.”а” ЗЗД. Изложени са съображения, че макар писмото-потвърждение, отправено до кредитора преди изтичане на давностния срок и съдържащо волеизявлението от длъжника за признаване задължението да е подписано единствено от счетоводителя на дружеството- ответник, то с оглед липсата на противопоставяне от законния му представител, веднага след узнаването прави приложима презумпцията на чл.301 ТЗ, на която ищецът се позовава и към която последващото противопоставяне на „ЖИТЕН КЛАС 17” ООД, заявено с отговора на исковата молба е ирелевантно. Поради отсъствие на доказано в хода на процеса, съобразно възложената с чл.154, ал.1 ГПК доказателствена тежест, насрещно вземане на ответника, произтичащо от неоснователно обогатяване, въззивният съд е преценил като неоснователно и защитното му възражение за прихващане, излагайки подробни съждения относно приложението на общия фактически състав на неоснователното обогатяване.
Съобразени решаващите мотиви в обжалваното решение дават основание да се приеме, че искането за достъп до касационен контрол е неоснователно.
Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/19.02.2010 г.на ОСГТК на ВКС, релевантен по см. на чл.280, ал.1 ГПК материалноправен и/или процесуалноправен въпрос е този, който като специфичен за делото се включва в предмета на конкретния правен спор и се явява от значение за крайния изход на делото.
Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата правораздавателна воля на съда, а не за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Посочено е, че в производството по селектиране на касационните жалби, касационната инстанция не е оправомощена да се произнася по законосъобразността на правните изводи на съда по предмета на спора, които правомощия упражнява само при разглеждане на касационната жалба по същество.
В случая първият от формулираните от касатора въпроси не отговаря на посочените критерии и не се явява обуславящ изхода на делото. В същността си този въпрос изразява въведеното с касационната жалба оплакване за необоснованост и процесуална незаконосъобразност на извода на въззивния съд за наличие на предпоставките на чл.116, б.”а” ЗЗД. Но дори евентуално оплакването на страната, заявено под формата на процесуалноправен въпрос, да е основателно, то не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК като ирелевантно за общата главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Липсата й, съгласно горецитираната задължителна практика на ВКС, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се обсъжда въведения допълнителен селективен критерии.
Отделно е, че в случая въззивният съд след извършена самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, съобразно доводите и възраженията на страните, е изложил подробни мотиви по въпросите, обуславящи решението по съществото на спора, което е в пълно съгласие с практиката на ВКС, част от която цитирана от касатора.
Формулираните материалноправни въпроси, които обобщено се свеждат до приложението на чл.301 ТЗ и тежестта за оборване установената от закона презумпция , са обуславящи за изхода на делото, поради което попадат в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК. Недоказано по отношение на тях се явява поддържаното допълнително селективно основание, тъй като въззивният съд е съобразил изцяло с трайно непротиворечивата и последователна практика на касационната инстанция.
Същата е в смисъл, че когато действащият при сключване на сделката от чуждо име не е надлежно овластен, сключената чрез него сделка е висящо недействителна докато ненадлежно представляваният я потвърди. Ако ненадлежно представляваният откаже да я потвърди, висящността е окончателна и сделката не поражда действие за представлявания. Когато ненадлежно представляваният е търговец, изрично потвърждаване не се изисква, тъй като то се счита за извършено, ако търговецът не се противопостави веднага след узнаването.
Следователно потвърждаването се счита извършено чрез бездействие и в тежест на ненадлежно представлявания е да докаже начина на противопоставяне, а на лицето, което се позовава на сочената хипотеза – момента на узнаването, като са допустими всички предвидени в ГПК доказателствени средства. С тази практика въззивният съд изцяло се е съобразил при постановяване на обжалвания съдебен акт, както при разпределяне на доказателствената тежест между страните в процеса, така и относно предпоставките за приложението на чл.301 ТЗ. Правилността на преценката на ангажираните по делото доказателства и обосноваността на изведените от тях правни и фактически изводи, която всъщност касаторът оспорва, не е предмет на производството по селекция на касационните жалби.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е претендирал деловодни разноски, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК му се следват, но ако е доказал реалното им извършване, а такива доказателства по делото отсъстват.
Мотивиран от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 367 от 15.10.2018 г., по в.гр.д.№ 455 / 2018 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: