О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр.София, 22.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1461/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Д. А. Т. от[населено място] против решение № 281/15.06.2010 год. по гр.дело № 291/2010 год. на Б. окръжен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение № 229/17.11.2009 год. по гр.дело № 888 по описа за 2007 год. на Районен съд-П. и отрицателният установителен иск за собственост е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Касаторът се позовава на основанието на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото счита, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос /какъвто не е посочил в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, решаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което е цитирал съдебни решения „постановени по дела със сходни казуси”, а именно: решение № 70 по гр.дело № 65/1980 год. на ОСГК, решение № 304 по гр.дело № 75/1995 год. на ВС, решение № 1796 по гр.дело № 2657/1995 год. на ВКС, ІV-то г.о., решение № 140 по гр.дело № 797/2005 год. на ВКС, І-во г.о., решение № 239 по гр.дело № 91/1996 год. ВС, І-во г.о., решение № 223 по гр.дело № 14 по описа за 2006 год. на ВКС и решение № 1049 по гр.дело № 5016/2007 год. на ВКС, V-то г.о.
Ответниците по касационната жалба Н. К. В. от[населено място] и Й. К. Т.-П. от[населено място] изразяват становище за отсъствие на предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.
Касационният съд обсъди доводите за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, които намира за неоснователни по следните съображения: за да остави в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен отрицателния установителен иск за собственост, касаещ процесния имот, представляващ дюкянско помещение от 24 кв.м., находящо се в северозападната част на партерния етаж от 48 кв.м. от двуетажната масивна жилищна сграда, разположена в северозападната част на поземлен имот № 3337 кв.208 по кадастралния план на[населено място] въззивният съд е приел отсъствие на релевантните за придобивната давност характеристики, на които владението следва да отговаря.
Касаторът не е посочил правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, а задължението му произтича от разпоредбата на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Материалноправният, или процесуалноправният въпрос от значение за изхода на конкретното дело е общото основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Действително в цитираните от касатора съдебни актове е обсъждано приложението на чл.79 ЗС, но всички те касаят различна хипотеза от разглежданата, а именно придобиване на изключителната собственост върху съсобствен, или сънаследствен имот, когато е демонстрирано спокойно и явно владение, упражнявано против волята на другите съсобственици, респ. сънаследници. Отсъстват твърдения от страна на касатора за съсобствения, респ. сънаследствения характер на процесния имот, следователно обсъждането на цитираната съдебна практика е неотносима към настоящата хипотеза, както и към защитната му позиция, според която извършването на ремонтни работи и преустройства и отдаването на имота под наем на трето лице, били действия, установяващи упражняване на владение, с явно намерение за своене, по отношение на ответниците, в качеството им на реституираните негови собственици.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, защото не е посочен правен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика, ето защо
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 281 от 15.06.2010 год. по гр.дело № 291/2010 год. на Окръжен съд-Б., по касационната жалба на Д. А. Т. от[населено място], с вх.№ 2219/17.07.2010 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: