О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 22.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1939/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. П. и С. И. М. против определение № 2133 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 15951/2013 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без разглеждане като недопустима подадената от В. П. и С. М. молба по чл. 240, ал.1 ГПК за отмяна на неприсъствено решение, постановено на 05.03.2012 г. по гр.д. № 53162/2010 г. на Софийски районен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че при постановяването му съдът не е взел предвид обстоятелството, че исковата молба и приложенията към нея по гр.д. № 53 162/2010 г. на Софийски градски съд не са били връчени редовно на жалбоподателките, както и че същите са били нередовно призовани за първото съдебно заседание по посоченото дело.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следната:
За постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че молбата на В. С. П. и С. И. М. за отмяна по реда на чл. 240, ал.1 ГПК на неприсъствено решение, постановено на 05.03.2012 г. по гр.д. № 53162/2010 г. на Софийски районен съд, е подадена след изтичане на едномесечния срок от връчване на решението. Приел е, че неприсъственото решение е връчено на двете молителки – ответници в производството по гр.д. № 52162/2010 г., образувано по предявен от [фирма] против тях и Д. И. П. иск за парично вземане, на 11.03.2012 г., като съобщенията са получени от В. П.- лично за себе си и като майка на останалите две ответници, на адреса, посочен в исковата молба и в молбата за отмяна по чл. 240, ал.1 ГПК. Тъй като молбата за отмяна е подадена на 29.08.2013 г., съдът е направил извод, че същата е процесуално недопустима като просрочена и я е оставил без разглеждане.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 240, ал.1 ГПК страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска неговата отмяна , ако е била лишена от възможност да участва в делото по причини, посочени в закона. Упражняването на това процесуално право е обусловено от едномесечен срок, който е преклузивен. Срокът тече от датата на връчване на решението. Пропускането му води до погасяване на процесуалното право на заинтересованата страна да иска отмяна на неприсъственото решение по реда и на основанията, предвидени в чл. 240, ал.1 ГПК.
В случая в молбата за отмяна жалбоподателките са твърдяли, че са узнали за неприсъственото решение случайно след наложен запор от ЧСИ. Данни кога е станало това няма, но в кориците на гр.д. № 53 162/2010 г. по описа на Софийски районен съд са приложени съобщения за връчване на препис от неприсъственото решение на молителките В. П., С. М. и на третата ответница по делото- Д. И., видно от които същото е връчено на 11.03.2012 г. Връчването е надлежно съобразно изискванията на чл. 43 и чл. 46, ал.1 ГПК. От тази датата е започнал да тече едномесечният срок по чл. 240, ал.1 ГПК за подаване на молба за отмяна, който е изтекъл на 11.04.2012 г. – сряда, работен ден. Молбата за отмяна е подадена на 29.08.2013 г., т.е. след изтичане на срока.
Неотносими към въпроса за допустимостта на молбата за отмяна са изложените в частната жалба доводи, които касаят редовността на връчването на преписи от исковата молба и доказателствата към нея, както и призоваването за първото съдебно заседание в исковото производство пред първоинстанционния съд.
По изложените съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2133 от 29.01.2015 г. по ч.гр.д. № 15951/2013 г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: