1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 23.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Лидия Иванова
ч. т. дело № 94/2011 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от едноличен търговец С. Д. Д. с фирма „Техносерж – С. Д.”[населено място], Д. област, чрез процесуалния му представител адв. Г. Н. от АК[населено място], срещу определение № 113 от 28.10.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 432/2010 г., с което се оставя без разглеждане касационната му жалба против решение на Д. окръжен съд, постановено на 23.12.2009 г. по в. т. д. № 128/2009 г. и се прекратява производството по делото.
Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно. Подробни съображения са изложени в частната жалба. Моли да бъде отменен атакуваният съдебен акт, ведно с произтичащите от това правни последици.
Ответникът по частната жалба – [фирма][населено място] не ангажира становище в законоустановения срок.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Същата е процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и като провери данните по делото, приема следното:
С обжалваното в настоящото производство определение, състав на второ търговско отделение на ВКС е оставил без разглеждане подадената от едноличния търговец касационна жалба и е прекратил образуваното въз основа на нея производството, по съображения, че същата е процесуална недопустима, с оглед обжалваемия интерес, който е под 1 000 лв.
Определението е правилно.
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е уважен предявеният от жалбоподателя отрицателен установителен иск за сумата от 3 682,68 лв., въз основа на издаден изпълнителен лист по запис на заповед и е отхвърлен за разликата до предявения размер от 4 500 лв. ( 817,32 лв.). Със същото е отхвърлен и предявения иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 500 лв., представляващи недължимо платени суми по изпълнително дело, с които е погасил част от задължението си. Пред Добричкия окръжен съд е обжалвано решението само в частта, с която е отхвърлен иска за установяване на парично задължение, произтичащо от запис на заповед.
Въззивният съд е оставил без движение исковата молба, като е задължил ищеца (жалбоподател в настоящото производство) да съобрази петитума на същата относно недължимостта на сумата по издадения изпълнителен лист за 6 000 лв. С молба уточнение от 16.10.2009 г. ищецът заявява, че няма интерес от установяване дължимостта на платената от него сума 1 500 лв. по изпълнителното дело, а само тази част от нея, за която изпълнението продължава. За вече изплатената част от 1 500 лв. същият можел да предяви осъдителен иск, което на този етап не е сторил, с оглед липсата на достатъчно средства. Добричкият окръжен съд е потвърдил първоинстанционното решение ( в обжалваната му част).
Законодателят е въвел селективен признак по отношение на разглежданите от ВКС дела. Съгласно чл. 280, ал. 2 от ГПК (в редакцията й действала към момента на постановяване на обжалваното определение преди изменението, обн. в ДВ бр. 100/2010 г.) не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв.
В конкретния случай, видно от съдържанието на касационната жалба се обжалва въззивно решение, с което е потвърдено решение на Д. само в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 254 ГПК (отм.), т.е. за сумата 817,32 лв. за признаване недължимостта на същата по издадения изпълнителен лист. Доводите на жалбоподателя, че всеки от предявените от него искове е с цена над 1 000 лв. са ирелевантни към допустимостта на подадената жалба, с оглед приложимата разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК (в редакцията й действала към момента на постановяване на обжалваното определение преди изменението, обн. в ДВ бр. 100/2010 г.), която визира обжалваемия интерес, а не цената на предявените искове.
При тези фактически данни, определение № 113 от 28.10.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 432/2010 г. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 113 от 28.10.2010 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, постановено по т. д. № 432/2010 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: