ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
София, 24.03.2016г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 800 по описа за 2016г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат П.К. като процесуален представител на К. З. Д. от срещу въззивното решение на СГС от 13.Х.2015г. по гр.д. № 20004/2014г.
Ответницата по касационната жалба М. Р. Х. от в отговора си по реда на чл.287 ал.1ГПК чрез адвокат П.П. е заела становище за недопускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ съобрази следното:
С обжалваното въззивно решение СГС е отменил решението на Софийския РС от 20.V.2014г. по гр.д № 18259/2013г. и вместо него е постановил друго, с което е обявил за окончателен сключеният на 13.VІІ.2012г. предварителен договор, съгласно който К. Д., непълнолетен /роден на 19.VІІ.1995г./, действащ лично и със съгласието на родителите си Д. Д. и З. Д., продава на М. Х. за сумата 20000лв. недвижим имот – ПИ по плана на , подробно индивидуализиран, присъдени са в тежест на ищцата разноски по прехвърлянето и местни данъци и такси и е постановено вписването на възбрана върху имота до заплащането на разноските по прехвърлянето.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че сключеният между страните предварителен договор е валиден, като договорената продажна цена е заплатена изцяло на продавача, срокът за сключване на окончателен договор е изтекъл, а и ответникът е продал процесният имот на трето лице. Продажбата на трето лице, обаче, е вписана един ден след вписването на исковата молба, при което и по силата на чл.113 ЗС тя не може да се противопостави на ищцата. Налице са при това положение предпоставките на чл.19 ал.3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор.
В изложението на касатора по чл.284 ал.3 т.1 ЗЗД се сочи произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно валидността на предварителния договор, сключен от непълнолетен продавач, относно предпоставките за валидност на такъв договор и критериите за материалното право на продавача. Изложени са съображения, че за да е валиден такъв договор, следва да е налице разрешение на районния съд по местоживеене на детето по чл.130 ал.3 СК.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Единственият поставен от касатора в изложението му материалноправен въпрос е неотносим към изхода на спора по делото. Това е така, тъй като въззивният съд няма преценка и не е формирал извод относно валидността на предварителния договор с оглед наличието или липсата на разрешение по чл.130 ал.3 СК за сключването му /атакуваното решение е постановено след настъпването на 19.VІІ.2013г. на пълнолетие на ответника-касатор/. По силата на чл.269 ГПК такава преценка въззивният съд не е и дължал, защото ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК, нито е релевирал в отговора си на въззивната жалба на ищцата възражение в тази насока /единственото конкретно заявено в отговора становище е за неоснователност на въззивната жалба поради извършването на разпоредителна сделка с имота от продавача по предварителния договор, при което той не се явява негов собственик/. Поставеният за първи път с касационната жалба въпрос не може да обуслови нито допускането на касационно обжалване, нито разрешаването на спора съобразно него /ако касационно обжалване бъде допуснато/ и тъй като по делото не са събирани доказателства в тази връзка.
На основание чл.78 ал.1 ГПК на ответницата по касация разноски няма да бъдат присъдени, тъй като тя не е представила доказателства да е направила такива за настоящата инстанция.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на СГС, ГО, ІІ-Б въззивен състав, от 13.Х.2015г. по гр.д № 20004/2014г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: