О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
гр.София, 24.04.2012г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 268 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 50/2012г., с което Окръжен съд Ловеч е отхвърлил искане на Д. “С. п.” – Л. за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение по чл.26 от Закона за защита на детето.
Жалбоподателят – Д. “С. п.” – Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на определението, тъй като с него е разрешен материалноправен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
Производството по гр.д.№ 50/2012г. на Окръжен съд Ловеч е образувано по повод подадена е частна жалба от Д. Г. против разпораждане на РС Ловеч от 15.11.2011 г. за издаване на изпълнителен лист по гр.д. 462/2010 г. на ОС Ловеч за ограничаване на основание чл. 74 СК/отм./ родителските права на Е. М. и Д. Г. по отношение на ненавършилите пълнолетие деца С. Д. и Д. Д. и малолетните деца Е. Д. и В. Д., както и за настаняването на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗдет всяко едно от децата за дългосрочно ползване на услуга от резидентен тип в център за настаняване от семеен тип, изграден в близост до комплекси за социални услуги, находящи се извън територията на Л. област, до настъпване на обстоятелства, обуславящи промяната или прекратяването на мярката, но не по – късно от навършване на пълнолетие”.
Въззивният съд е приел, че частната жалба е основателна. Изложил е съображения за това, че решението за ограничаването на родителските права по чл. 74 от СК/отм./ няма изпълнителна сила, тъй като е постановено по конститутивен иск и въз основа на него не следва да се издава изпълнителен лист. Приел е също така, че разпореждането на издаване на изпълнителен лист е издадено по молба на нелигитимна страна, тъй като страни в производството са били П. на Р. България и родителите на децата, а Д. „С. п.”-Л. не е конституирана като самостоятелна страна, а само е била уведомена на основание чл. 15, ал.6 ЗЗДет да се запознае с материалите по делото и изрази становище по делото. Като допълнителни съображения е посочено в обжалваното определение, че настаняването на децата по реда на чл. 26, ал.1 ЗЗДет предполага не развитие на изпълнително производство по молба на Д. „С. п.” – Л., а на административна процедура от този компетентен орган по определяне на конкретния център за настаняване от семеен тип, изграден в близост до комплекси за социални услуги, находящи се извън територията на Л. област. Посочено е също така, че детето С. Д. е навършила пълнолетие на 18.09.2011 г., което също е аргумент за отмяна на атакуваното разпореждане за издаване на изпълнителен лист по отношение на нея. Предвид изложените съображения въззивният съд е отменил на основание чл. 407 ГПК като незаконосъобразно разпореждане от 15.11.2011 г. по гр.д. № 1011/2008 г. на Ловешки районен съд и е отхвърлил като неоснователно искането по молбата от 08.11.2011 г. от Д. “С. п.” –Л. за издаване на изпълнителен лист, като е обезсилил изпълнителен лист от 15.11.2011 г. на РС Ловеч по гр.д. 462/2010 г. на ОС Ловеч.
Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за спора, а именно следва ли да се издава изпълнителен лист по молба подадена от трета заинтересована страна в процеса в противоречие с практиката на ВКС, като не посочва каква е именно същата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че съгласно разпоредбата на чл.407, ал.1 ГПК разпореждането, с което се уважава или отхвърля молбата/отказва/ издаването на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба, но предвиденият съдебен контрол за законосъобразност по пътя на обжалването е само пред по-горната инстанция. Упражнявайки това свое право молителят изчерпва правото си на процесуална защита. Този извод се налага по аргумент от разпоредбата на чл.407, ал.3 ГПК съгласно която изпълнителния лист, издаден само при условията на чл.406, ал.2 ГПК подлежи на обжалване по общия ред, т. е. само за случаите визирани в последната посочена правна норма важи триинстанционното обжалване. В случая с обжалваното определение на въззивната инстанция, с което е извършена проверката за законосъобразност на разпореждането на районния съд по чл.407, ал.1 ГПК, във вр. с чл.404, т.1 ГПК, се изчерпва пътя за защита на молителя – частен жалбоподател в настоящото производство. Предвиденият от законодателя контрол за законосъобразност над първоинстанционния съдебен акт е напълно изчерпан, в какъвто смисъл е и даденото разрешение в т. 6 от ТР№1/2001г. на. на ОСГК на ВКС.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Д. “С. п.” – Л. срещу определение от 09.03.2012г. по гр.д.№ 50/2012г. на Окръжен съд Ловеч.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: