О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 26.02.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари двехиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 282/2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. Р. М. ЕГН [ЕГН], чрез процесуален представител адвокат М. П., против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № V-145/24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1780/2013 г. по описа на същия съд.
С обжалваното решение е потвърдено решение на Бургаски районен съд № 1151/3.07.2013 г., постановено по гр. д. № 4/2012 г., с което са отхвърлени предявените от Г. Р. М. против Министерство на отбраната обективно съединени искове с правно основание чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 1.10.2008 г. до 1.11.2011 г. в размер на сумата 11 772 лв. ведно със законна лихва върху сумата от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане и мораторна лихва върху главницата в размер на 1 853.30 лв.
С касационната жалба са изложени доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по следните въпроси: 1. Дължи ли се възнаграждение за извънреден труд и от кой момент, когато даденото от военнослужещия дежурство надвишава определената продължителност на служебното време; 2. Дължи ли се обезщетение, когато превишеното служебно време не е компенсирано и към момента на приключване на съдебното дирене; 3. При липса на дефиниция на понятието „извънреден труд” как следва да се тълкува нормата на чл. 194, ал. 3, вр. чл. 214, ал. 1, т. 3 ЗОВСРБ. Поддържа се, че е налице противоречива практика между граждански и административни съдилища по въпроса дължи ли се парично обезщетение за извънредно прослужено време от военнослужещи и коя практика е правилна. Поддържа се, че повдигнатите въпроси, предвид противоречивото им разрешаване са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Приложени са три определения на състави при ВКС, постановени в производство по чл. 288 ГПК и по чл. 274, ал. 3 ГПК, решения на СРС и СГС, за които няма данни да са влезли в сила, решения на Административен съд-Бургас и на ВАС.
За ответника по касация Министерство на отбраната не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Въпросите дължи ли се, в кои случаи се дължи и от кой момент възнаграждение за извънреден труд, когато даденото от военнослужещия дежурство надвишава определената продължителност на служебното време и кой труд е извънреден по смисъла на ЗОВСРБ са разрешени от въззивния съд при съобразяване на установената от Върховния касационен съд практика по приложението на чл. 203, ал. 3 ЗОВСРБ /отм./ и чл. 194, ал. 3 ЗОВСРБ. В съответствие с изводите в решения на различни състави от Гражданска колегия при Върховния касационен съд, постановени в производство по реда на чл. 290 ГПК /Р. № 389/31.05.2010 г. по гр. д. № 194/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 439/1.07.2010 г. по гр. д. № 1733/2009 г., ВКС, ІІІ г. о., Р. № 696/23.11.2010 г. по гр. д. № 887/2009 г., ВКС, ІV г. о.; Р. № 635/5.11.2010 г. по гр. д. № 1406/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 758/18.04.2011 г. по гр. д. № 199/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 108/11.03.2010 г. по гр. д. № 285/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 127/18.05.2011 г. по гр. д. № 1123/2010 г., ВКС, ІІІ г. о.; Р. № 448/13.09.2010 г. по гр. д. № 699/2009 г., ВКС, ІІІ г.о./ въззивният съд е приел, че извънредният труд, т. е. положеният труд, превишаващ продължителността на удълженото служебно време – над 12 часа, респ. над 24 часа при дежурства – и нормалната му месечна продължителност се компенсира с намалено работно време, а парично обезщетение се заплаща само в случаите, когато служебното правоотношение е прекратено без да е компенсирана разликата до нормалната продължителност на работното време; че правото на вземане за обезщетение за извънреден труд възниква едва след прекратяване на служебното правоотношение, а по време на изпълнение на договора за кадрова военна служба военнослужещият има право да търси компенсация с почивка, вкл. и като посочи кога желае да му бъде предоставена почивката, за което в конкретния случай няма данни да е извършено. В конкретния случай и в съответствие със задължителната съдебна практика на Върховния касационен съд въззивният съд е приел, че парично обезщетение за положен извънреден труд работодателят дължи само ако служителят е поискал компенсация с почивки, тя не му е била дадена и това не се е осъществило до момента на прекратяване на служебното правоотношение между страните. Едва тогава възниква правото на военнослужещия да получи от работодателя парична репарация за изслуженото в повече служебно време, за което не е бил компенсиран с почивка.
Както се посочи по-горе, повдигнатите от касатора правни въпроси са разрешени от Върховния касационен съд с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни актове, служещи за ръководство на съдилищата, поради което не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не дават основание за допускане на касационно обжалване и приложените съдебни актове на административни съдилища. Съгласно т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г., ВКС, ОСГТК, при формиране на противоречива практика по въпросите, обуславящи крайния изход на делото, редът за уеднаквяване на практиката е по чл. 124, ал. 2 ЗСВ.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаски окръжен съд, Пети граждански въззивен състав № V-145/24.10.2013 г., постановено по гр. д. № 1780/2013 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: