О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
С., 29.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесети и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 253 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпилата на 25.І.2012 г. касационна жалба с вх. № 455 на варненското [фирма], подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против решение № 201 на Варненския апелативен съд, ГК, от 19.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 585/2011 г., с което е било потвърдено първоинстанционното решение на Окръжен съд-Варна от 14.VІІ.2011 г. по гр. д. № 2224/09 г. в обжалваните му осъдителни части: досежно осъждането на търговеца настоящ касатор да заплати на П. и М. Х. от [населено място], на основание чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, общо сумата 17 000 $ /седемнадесет хиляди щатски долара/, дадена като цена на неосъществено основание – договор за продажба на мезонетен апартамент, както и досежно осъждането на д-вото да заплати законната лихва върху тази главница, считано от завеждане на делото /29.ХІІ.2008 г./ и до окончателното й изплащане.
Оплакванията на търговеца касатор са за необоснованост и постановяване на обжалваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Варненския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му досежно уважената искова претенция на Х. срещу д-вото за сума в размер на 17 000 $, присъдена им ведно със законната лихва от завеждане на делото и присъждане на съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът [фирма]-гр. В. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното решение въззивната инстанция се е произнесла в противоречие с практиката на ВКС, изразена в ППВС № 1/28.V.1979, както и в Р. № 878/3.VІІ.2008 г. по гр. д. № 4192/07 г., по два материалноправни въпроса, както следва: 1/ Кой е моментът, от който настъпва изискуемостта на вземането в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД?; 2/ Следва ли да се счита прекъсната погасителната давност /за същото вземане-бел. на ВКС/, при положение, че иск с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е бил отхвърлен?
Ответниците по касация П. И. Х. и М. Н. Х. – двамата от [населено място], не са ангажирали становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Варненския апелативен съд, касационната жалба на [фирма]–гр. В. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да уважи осъдителният иск на Х. срещу д-вото настоящ касатор с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД за присъждане на платената от тях като цена по предварителен договор с праводател на същия търговец сума от 17 000 $, Варненският апелативен съд е приел, че това тяхно вземане е станало изискуемо от датата 3 юли 2008 г. когато е влязло в сила постановено от ВКС решение за отхвърляне иск на П. Ив. Х. с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Според задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 1 и 7 на цитираното в изложението към жалбата ППВС № 1/1979 г., при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено. Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне и т.н, като „вземането става изискуемо от деня, в който настъпи невъзможността да се осъществи това основание”.
Съпоставката между произнасянето на въззивния съд с атакуваната осъдителна част на решението му, от една страна, с цитираните постановки от ППВС № 1/79 г. – от друга, налага извод, че по първия от релевираните два материалноправни въпроса вместо в противоречие, това решение е било постановено в стриктно съответствие с тази практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. С отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК – след приключване на особеното исково пр-во по чл. 362 и сл. ГПК за сключване на окончателен договор с влязло в сила решение, настъпва невъзможността да се осъществи основанието, заради което процесната сума в общ размер от 17 000 $ е била платена на търговеца настоящ касатор /респ. на негови праводатели/.
По втория, релевиран в изложението на касатора към жалбата му материалноправен въпрос:
С посоченото там Р. № 878 от датата 3 юли 2008 г. на ВКС, V-то г.о., постановено в пр-во по чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ по гр. дело № 4192/07 г. е било оставено в сила решение № 53/6.ІІІ.2007 г. на Варненския апелативен съд, ГК, по гр. д. № 140/2006 г., а с последното е било потвърдено първоинстанционното решение № 207/24.ІІ.2006 г. на Варненския ОС по гр. д. № 1694/04 г.: за отхвърляне на конститутивния иск на П. Ив. Х. с правно основание по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, воден срещу праводатели на търговеца настоящ касатор, като неоснователен – погасен по давност. Следователно този втори, релевиран в изложението на [фирма] материалноправен въпрос, /дали следвало да се счита прекъсната давността по осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД, при положение че искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е отхвърлен/ въобще не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната осъдителна част на решението му, т.е. въпросът е с изцяло хипотетичен характер и не е обективно годен да обоснове допустимост на касационния контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 201 на Варненския апелативен съд, ГК, 19.ХІІ.2011 г., постановено по гр. дело № 585/2011 г..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2