ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 304
София, 04.03. 2014г.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 4665 по описа за 2013г. и приема следното:
Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на адвокат Г. като процесуален представител на [фирма] П. срещу въззивното решение на Плевенския окръжен съд /ПОС/ от 15.V.2013г. по в.гр.д. № 40/2013г.
Ответницата по касационната жалба П. Г. Д. в качеството й на [фирма] [населено място], област Плевенска, в отговора си по реда на чл.287 ал.1 ГПК е заела становище за недопускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е допустима – подадена е в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и е срещу валиден и допустим съдебен акт.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното:
С решението си от 15.V.2013г. ПОС е отменил решението на Плевенския РС от 05.ХІ.2012г. по гр.д. № 7248/2011г. и вместо него е постановил друго, с което е осъдил на основание чл.59 ЗЗД [фирма] да заплати на дружеството-касатор на основание чл.59 ЗЗД: 1993.24лв., с която едноличният търговец се обогатил неоснователно, представляваща приход от добито количество пшеница, реколта 2011г., от 53.470 дка ниви в землището на [населено място]; 1081.58лв., представляващи приход от добито количество слънчоглед, реколта 2011г., от 32.780 дка ниви в същото землище, като за разликата до 5229лв. искът е отхвърлен; 2493.12лв., представляващи приход от добито количество рапица, реколта 2011г., от 80.247 дка ниви в същото землище, като за разликата до 15 924лв. искът е отхвърлен; 1299.48лв., представляващи приход от добито количество царевица, реколта 2011г., от 28.191 дка ниви в същото землище, като искът за разликата до 5447лв. е отхвърлен.
За да постанови решението, въззивният съд е приел, че дружеството е земеделски производител, ползвател на процесните земеделски земи в землището на [населено място] през стопанската 2010/2011г. по договори за наем, декларирани в ОСЗ Д.Д. по реда на чл.70 ал.2 ЗСПЗЗ; безспорно установено е, че ответницата – едноличен търговец е обработвала неправомерно тези земи през посочената стопанска година и е реализирала реколта и приходи от това, като се е обогатила неоснователно за сметка на дружеството в присъдените размери, представляващи реалната полза – имуществената облага, от която ищецът е бил лишен /чистата печалба/, като съотношение между действителните разходи за агротехническите мероприятия за добив на декар и себестойността на добитата продукция от процесните площи по видове земеделски култури.
В изложението на [фирма] по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК се сочи, че въззивният съд се произнесъл в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по въпроса за дължимостта и начина на определяне на обезщетението в случаите, когато собственикът неправомерно е лишен от възможността да ползва имот. При изчисляване размера на обедняването определящо следвало да бъде остойностяването на ползата, която имотът в съответния си вид, през процесния период е могъл да носи /това е реалната полза, от която ищецът е бил лишен/, в случая това била средната пазарна цена на добитата през периода съответна продукция. Сочат се едно решение на състав на ВКС и едно решение на П..ОС.
ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че не са налице в случая предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по делото, т.е. от значение за формиране на решаващата воля на съда, в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1/19.ІІ.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/.
В разглеждания случай по единствения поставен от касатора правен въпрос с представената съдебна практика, обективирана в решение на ВКС ІІІ ГО по гр.д. № 532/2010г. /с решението на П..ОС по гр.д. № 564/2012г. няма произнасяне по посочения въпрос/, не се обосновава произнасяне от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Напротив, произнасянето е в пълно съответствие с даденото в посоченото решение разрешение, че пропуснатата полза, изразяваща се в реализираната от друго лице имуществена облага, следва да бъде присъдена на собственика на вещта. В имуществената облага, обаче, не се включват направените разходи, без каквито тя не би могла да бъде осъществена. Не означава друго приетото в мотивите на решението по гр.д. № 532/2010г. на ВКС, че „при изчисляване размера на обедняването определящо следва да е остойностяването на ползата /или облагата/, която имотът е могъл да носи /което е реалната полза/, в случая това е средната пазарна цена на добития слънчоглед”.
По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допускано.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Плевенския окръжен съд, ІІ възз. Граждански състав, № 275 от 15.V.2013г. по в.гр.д. № 40/2013г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: