О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 04.07. 2017 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 4581/2016г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощника му адвокат П. А., срещу въззивно решение №194/05.07.2016г. по гр.д.№309/2016г. на Добричкия окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение №151/30.11.2015г. по гр.д.№ 515/2010г. на Районен съд – Балчик. С последното е допусната делба между касатора и С. Д. С. при равни квоти на недвижими имоти : дворно място с площ 430 кв.м., урегулирано в УПИ-640, кв.2 по ПУП на [населено място], идентификатор 53120.505.26 по КК на [населено място], [община], и пристройка на два етажа със застроена площ от 45 кв.м.и гараж със застроена площ от 24 кв.м., изградени в дворното място. В приложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са изложени твърдения за това, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси : длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания за отмяна на първоинстанционното решение, трябва ли той да обсъди всички доводи на страните, когато те имат значение за изхода на делото; длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства; длъжен ли е въззивният съд да събере и обсъди доказателствата, които са поискани от страната още в първоинстанционното производство, но не са допуснати поради процесуално нарушение, може ли въззивният съд да събере такива доказателства без да е въведено оплакване във въззивната жалба; когато ответникът по иска е направил своевременно искане за събиране на доказателства, може ли съдът да не ги допусне поради неявяването на страната в съдебно заседание; когато в делбено производство страните сключат спогодба, с която уреждат отношенията си по повод съсобственото имущество като единият съсобственик получава пари и в замяна на това се разпорежда с дела си в полза на другия съсобственик, то счита ли се че вещната претенция е заменена с облигационна за получаване на договорената парична сума. Прилагат се решения на ВКС.
Ответниците по касационната жалба не вземат становище в срока по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение №151/30.11.2015г., по гр.д.№516/2010г. на районен съд – Б. и допълнитлно решение № 27/2016г. относно разноските. С първото решение на РС е допусната делба на процесното дворно място, и изградените в него пристройка на два етажа с площ 45 кв.м. и гараж с площ 24 кв.м.
Въззивният съд е приел, че ищецът С. С. и ответницата В. М. са бивши съпрузи, чийто брак, сключен през 1994г. е прекратен поради развод със съдебно решение от 11. 08. 2003г. Родителите на М. и дарили правото на собственост върху вилна постройка с площ 39 кв. м., построена в процесния вилен парцел с нотариален акт № 166/1994г. По отношение на вилната постройка първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът за делба, като необжалвано е влязло в сила. С договор № 821/1998г., сключен между Областния управител на област В. в качеството на продавач, и В. М. като купувач, последната е придобила право на собственост върху държавна земя, а именно дворно място с площ от 430 кв.м., парцел І-640,кв.2 по РП на вилна зона [населено място]. По време на брака с ищеца в терена са построени масивен гараж с площ 24 кв. м. и пристройка на два етажа с площ от 45 кв. м. С договор по № 59/2007г. М. е продала на С. С. недвижим имот: вилна сграда с площ от 39 кв. м., пристройка на два етажа с площ от 45 кв. м. и гараж с площ от 24 кв. м., ведно с поземлен имот от 430 кв. м., върху който са построени сградите, с кадастрален № 53120.505.26 по КК карта на вилна зона в землището на [населено място] [община]. Имотите са прехвърлени от С. на Е. и В. Ч. с нотариален акт № 410/2007г. Те от своя страна го продали на Г. Д. Р., в качеството му на управител на [фирма], [населено място], с нотариален акт № 126/2010г. Процесният имот е бил предмет на иск за делба, предявен от ищеца С. срещу ответницата М., по което е образувано гр.д.№389/2007г. на РС – Балчик. То е било прекратено на основание чл.119,ал.2 ГПК /отм./. По това дело е приложено извънсъдебно споразумение от 16. 06. 2009г., по силата на което ответницата се задължила да плати на ищеца 15 000лв, а С. е поел задължение да внесе молба за отказ от иска за делба. Отказ от предявен иск за делба е недопустим, защото всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. Съсобственикът може да се откаже от правото на иск за делба на общата вещ, само ако се е отказал от своите права в съсобствеността, и то преди установяването им с решението по допускане на делбата, което в случая не е налице. Ако ищецът по иск за делба се откаже от иска, той може да предяви отново същия иск, а ако е предявен от друг съсобственик – да участвува в производството. Независимо от прекратяването на посоченото дело поради отказ от иска, настоящата искова молба за делба на същото имущество е процесуално допустима. От доказателствата по делото е установено, че правото на собственост върху недвижимия имот: дворно място с площ от 430 кв.м. изградените в него пристройка на два етажа с застроена площ от 45 кв.м. и гараж със застроена площ от 24 кв.м., изградени в горното дворно място, е било придобито от ищеца и В.М. по време на брака им като бездялова съпружеска имуществена общност по силата на презумпцията на чл.19, ал.1 СК /отм./. След прекратяването на брака е възникнала съсобственост при равни дялове. Ответникът [фирма] е придобил право на собственост върху делбеното имущество до размер от 1/2 ид.ч., тъй като В.М. е могла да прехвърли на праводателите му само правата, които притежава, но не и правата на съсобственика С. С.. Дружеството е твърдяло, че е основателно релевираното от ответницата М. възражение, че имотът не представлява СИО, а е индивидуална нейна собственост, тъй като в придобиването, съответно построяването, са вложени нейни лични средства, дарени от нейните родители. Във връзка с оплакванията във въззивната жалба и след анализ на събраните в процеса доказателства въззивният съд е приел за недоказано това твърдение. Той е съобразил и влязлото в сила решение № 19/2015г. по гр. д. № 5252/14г. по описа на ВКС, IV г. о., с което са отхвърлени предявените от М. срещу приобретателите по двете сделки и [фирма] искове за прогласяване нищожността, респ. унищожаване на двете транслативни сделки и за предаване на имота.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на соченото основание на чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Поставените от касатора процесуални въпроси във връзка с правомощията на въззивния съд като инстанция по съществото на спора и рамките на въззивното производство не могат да предпоставят допускане касационно обжалване на въззивното решение. Те не са решени в противоречие, а в съответствие с практиката на ВКС, в т.ч. посочената от касатора. Съобразно задължителната практика на ВКС, вкл. ТР №1/2013г., ОСГТК, въззивната инстанция е инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания.Тя е длъжна да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235,ал.2 ГПК и чл.236,ал.2 ГПК като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл.263,ал.1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи /Р №63/2015г. по т.д.№.674/2014г., ІІ т.о., Р №186/2015г. по гр.д.№4465/2014, ІV г.о./. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Той трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото /решение на ВКС по гр.д.№761/2010г., ІV г.о., по гр.д.№4744/2010г., І г.о. , по гр.д.№853/2016г., ІІ г.о./. В случая това е сторено като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи. Във въззивната жалба не е направено оплакване за допуснати процесуални нарушения – отказ за събиране на доказателства, своевременно поискани от въззивника /настоящ касатор/ и няма направено искане от него за събиране на гласни доказателства във въззивната инстанция при условията на чл.266,ал.3 ГПК, поради което и въззивният съд не се е произнасял по такъв процесуален въпрос. Съобразно цитираното ТР №1/2013г., ОСГТК и установената практика на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Той е длъжен да събере доказателствата, които служебно се събират от съда /експертиза, оглед, освидетелстване/, само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. В случая въззивният съд е съобразил както посочените от касатора решения на ВКС, така и разрешенията, дадени в ТР№1/2013г., ОСГТК. Последният въпрос – какво е действието на сключена спогодба по делбено дело, с която страните уреждат отношенията си по повод съсобственото имущество като единият съсобственик получава пари и в замяна на това се разпорежда с дела си в полза на другия съсобственик е неотносим за изхода на спора. В случая въззивният съд е приел, че е налице извънсъдебно споразумение от 16. 06. 2009г., по силата на което ответницата се задължила да плати на ищеца 15 000лв, а С. е поел задължение да внесе молба за отказ от иска за делба. С това споразумение не се прехвърля право на собственост, то няма вещноправни последици.
С оглед изложеното следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация не следва да се присъждат разноски, поради липса на искане и данни такива да са направени.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №194/05.07.2016г. по гр.д.№309/2016г. на Добричкия окръжен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: