О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 06.11.2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5245/2015 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на С. С. А. от [населено място], против определение № 611 от 8.07.2015 год. по ч. гр. д. № 461/2015 год. на Хасковския окръжен съд, с което е оставена без уважение предходната й частна жалба против определението от 20.05.2015 год. по гр. д. № 781/2015 год. на Хасковския районен съд и същото е потвърдено. С него е оставено без уважение възражението на С. А. за липса на международна компетентост на Хасковския районен съд да разгледа предявените срещу нея от З. А. Х. искове и за прекратяване на производството по тях.
Жалбоподателката моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно с твърдението, че отношенията в конкретния случай следва да бъдат уреждани от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на детето, а то е в Р. Т..
В приложеното изложение се поддържа основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, като жалбоподателката счита, че въпросът за международната компетентност на българския съд с оглед спецификата му е решен в противоречие с представената задължителна съдебна практика, обективирана в определение № 296 от 7.05.2013 год. по ч. гр. д. № 2127/2013 год. ІІІ г. о. на ВКС.
Ответникът по частната касационна жалба З. Х., чрез адв. Л. С., оспорва същата в представения писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданска колегия, като прецени данните по делото приема следното:
Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, с което е оставено без уважение възражението на С. А. за липса на международна компетентност на Хасковския районен съд за разглеждане на предявените срещу нея искове за упражняване на родителските права по отношение на детето Е. Т., местоживеенето му, личните отношения с детето и издръжката му – чл. 127, ал. 2 СК, евентуално за изменение на постановените такива с решението по гр. д. № 1209/2012 год. на Хасковския районен съд – иск по чл. 59, ал. 9, във вр. с ал. 2 СК, както и за постановяване на заместващо съгласие за пътуване на детето в чужбина и издаването на необходимите за това лични документи на детето – иск с правно основание чл. 127а, ал. 2 СК. Предметът на делото не обхваща иск за лишаване от родителски права, въпреки позоваването на разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, тъй като формулирането на петитума на исковата молба само по себе си изключва такава претенция с оглед заявения спор за родителските права по отношение на детето, в който смисъл са останалите претенции.
Съгласно чл. 28 КМЧП определението за наличието или липсата на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване. Последното е допустимо при наличието на предпоставките на общия процесуален закон – чл. 274, ал. 3, във вр. с 280, ал. 1 ГПК, тъй като КМЧП не съдържа специална уредба по отношение допускането на касационното обжалване на определението във връзка с международната подсъдност /в горния смисъл е и определение № 218 от 17.03.2010 год. по ч. т. д. № 44/2010 год. на ІІ т. о. на ВКС/. Поради това е приложима и общата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, предвиждаща изключване на касационния контрол на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване.
Настоящата хипотеза е такава – въззивното решение по исковете, предмет на делото, няма да подлежи на касационно обжалване, с оглед изменението на чл. 280, ал. 2, т. 2 ГПК, обн. ДВ, бр. 50 от 3.07.2015 год. Ето защо и с оглед изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното за оставяне без уважение възражението на настоящата жалбоподателка за липса на международна компетентност на Хасковския районен съд да разгледа предявените срещу нея от З. Х. искове. Подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекарти.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. С. А. от [населено място] против определение № 611 от 8.07.2015 год. по ч. гр. д. № 461/2015 год. на Хасковския окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 5245/2015 тод. на ВКС, ІІ г. о.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: