О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
С., 08.06.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на девети май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………………………. и с участието на прокурора ……………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 146 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 8829/9.ХІ.2017 г. на А. З. Д. от [населено място], подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-П. против решение № 172 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 29.ІХ.2017 г., постановено по гр. дело № 320/2017 г., с което е било изяло потвърдено първоинстанционното решение № 212/28.ІІ.2017 г. на ОС-Пловдив по гр. дело № 2894/2015 г.: за отхвърлянето – като неоснователен и недоказан – на положителния установителен иск на настоящия касатор (в качеството му на длъжник по изп. дело № 20157590400102), предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК срещу пловдивското [фирма], чиито предмет е било съществуването на негово вземане срещу търговеца в размер общо на 79 278.33 лв. (седемдесет и девет хиляди двеста седемдесет и осем лева и тридесет и три стотинки).
Оплакванията на касатора Д. са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това той претендира касирането му и присъждане „на направените в трите инстанции разноски”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателят й Д. обосновава приложно поле на касационния контрол с едновременното наличие на предпоставките по т. 1 и по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл по следните два материално- и процесуалноправни въпроса:
1./ „Има ли обвързваща материална доказателствена сила частният свидетелстващ документ, подписан от двете страни по делото, когато удостоверява неизгодни за ответника факти?”;
2./ „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-гр. П. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му. Инвокиран е довод, че: „изложеното по чл. 280, ал. 1 ГПК е представено преднамерено, като по никакъв начин не изпълва със съдържание предпоставките за приложимост на касационното производство”.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, касационната жалба на А. З. Д. от [населено място] ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд, въззивната инстанция е приела, че в откритото производство по оспорване истинността на приемо-предавателния протокол от датата 24.Х.2008 г. е било осъществено пълно доказване, довело до изключването на този частен свидетелстващ документ от събрания по делото доказателствен материал, а оттам – до извод, че след като в процеса е останало недоказано претендираните от Д. строително-монтажни работи /СМР/ да са били реално извършени, то и настоящият касатор „няма вземане за тяхната стойност” срещу ответното по иска му с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК търговско дружество.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в случая по необходимост се налагат изводите, че ако първият, т. нар. „материалноправен” въпрос в изложението на касатора по чл. 2, ал. 3 ГПК, няма качеството на такъв, който да е бил от значение за изхода на делото /предвид изключването на съответния частен свидетелстващ документ от събрания по делото доказателствен материал/, то процесуалноправният въпрос е такъв, изцяло отнасящ се до правилността на атакуваното въззивно решение. Или погрешното отъждествяване от касатора Д. на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 172 на Пловдивския апелативен съд, ГК, ІІ-ри с-в, от 29.ІХ.2017 г., постановено по гр. дело № 320/2017 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2