О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 304
София, 29.03. 2010 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март, през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Светла Димитрова гр.д. № 1426 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от “В” ЕООД, гр. Д., чрез пълномощника си адв. Д от АК-Добрич, против въззивно решение № 333 от 01.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 378/2009 г. на Добричкия окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 30 от 19.03.2009 г. на Добричкия районен съд, постановено по гр.д. № 2013/2008 г., с което са уважени предявените от А. С. Р. от гр. Д., срещу “В” ЕООД, искове за защита срещу незаконно уволнение, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че с постановеното решение на въззивния съд, с което неправилно са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не са конкретизирани от жалбоподателя въпросите, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, а са посочени основания за евентуалното касиране на решението като неправилно по чл. 281, т. 3 ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил съдебни решения, както следва: решение № 1* от 18.10.2004 г. по гр.д. № 2460/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 656 от 19.04.2004 г. по гр.д. № 1458/2002 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 2* от 06.01.2006 г. по гр.д. № 1633/2003 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 459 от 14.04.2006 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 127 от 05.03.2007 г. на ІІІ г.о. на ВКС и решение № 12 от 19.03.2008 г. по тр.д. № 11/2008 г. на БАС, отнасящи се до приложението на чл. 193, ал. 1 КТ. Жалбоподателят се е позовал и на основанието за допускане на касационно обжалване по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, с твърдението, че разрешаването на настоящия казус е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба, А. С. Р., не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК и не изразява становище по жалбата и по основанията за допускане на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното:
Касационниата жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – неоценяеми искове за защита срещу незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
Въззивният съд е уважил исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ като е приел, че заповедта за дисциплинарно уволнение, издадена от управителя на работодателя на основание чл. 190, ал. 1, т. 7, вр. с чл. 187, т. 9 КТ е незаконосъобразна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ – от работника не са събрани писмени или устни обяснения за действията му по отношение на резервната помпа на посочените дати, за които действия е издадена уволнителната заповед.
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва правният въпрос/материалноправен или процесуалноправен/, по който се е произнесъл въззивният съд в обжалваното решение, значим за изхода на спора, да е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, когато тази практика е задължителна, а това са – Постановленията на Пленума на Върховния съд, но не и тълкувателните решения на Общото събрание на Гражданската колегия, които служат за ръководство на съдилищата, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата/отм./, както и тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската и търговската колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. Затова незадължителната практика на Върховния касационен съд, доколкото е все пак противоречива, мястото й е в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. В конкретния случай се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и са представени посочените по-горе съдебни решения, което в случая се явява основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Представеното от жалбоподателя изложение за допускане на касационно обжалване не съдържа изведен правен въпрос от материално и процесуално естество, обусловил изхода на делото, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК изисква да се посочи правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, който е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното решение, и който с обжалваното решение е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, когато тя е задължителна, в противоречие с практиката на съдилищата, или който има значение за точното прилагане на закона и развитие на правото. Изложението не съдържа такъв правен въпрос, отнесен към хипотезите на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Касационният съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В случая липсата на изведен правен въпрос, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното решение да не се допусне до касационен контрол. Наведените твърдения се отнасят по-скоро за евентуална неправилност на решението, изразяващи се в необоснованост на въззивния съдебен акт, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, което е основание за касиране на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, но същите не могат да аргументират приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 333 от 01.06.2009 г., постановено по в.гр.д. № 378/2009 г. на Добричкия окръжен съд, по касационната жалба с вх. № 2* от 29.06.2009 г. на “В” ЕООД, гр. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: